Форсман успява да го отблъсне и извършва рентгена. В края на краищата става ясно, че катетърът е достигнал до раменната става. Избутва го още, докато цели 60 см от него не влизат във вената. Именно така достига до заветната цел – камерната кухина.
Главният лекар в Еберсвалде е бесен, но след като вижда рентгеновите резултати, поздравява Форсман и му позволява да извърши процедурата още веднъж – този път върху смъртно болен пациент и като метод за доставяне на лекарства. След като публикува резултатите от експеримента си обаче, Форсман е незабавно уволнен и изхвърлен от болницата.
Впоследствие Форсман става уролог, а след това военен хирург и майор през Втората световна. Въпреки че прогресът му в сферата на медицината е неоспорим, няма как да пренебрегнем факта, че е бил нацист. През 1932-ра се присъединява към партията, а след това – и към военното дело. За кратко дори изпълнява ролята на дървосекач, след което е пленен от съюзническата армия. Накрая се връща към медицината под формата на селски лекар.
Ето защо – близо 20 години след своите експерименти – той се изненадва, когато получава Нобеловата награда. Докато е бил военнопленник, лекарите Андре Фредерик Курнан и Дикинсън Ричардс прочитат научния му труд и го доразвиват по такъв начин, че да послужи за диагностика и проучване на сърдечно-съдови проблеми. За своя принос Форсман е включен към тях и тримата заедно печелят Нобеловата награда за физиология или медицина през 1956-та.
„Чувствах се като селянин, който току-що е научил, че става епископ – казва той. – Изглежда, че понякога има някаква справедливост на този свят.“
Източник: IFLScience
