11 странни и трагични призрачни града

Основан е през 1908 г. в разгара на диамантената треска в Намибия. Веднага след Първата световна, когато цената на диамантите паднала, този град с казино, болница и училище, бавно, но сигурно е бил изоставян от неговите жители.

Снимка: Kanuman / Shutterstock

Тук някога са добивали поташ, силвин и сол. Изоставен е през 60-те години на миналия век. Повечето постройки са изградени от солни блокове.На това място са отчетени най-високата средна температура за обитаем регион - 35 градуса по Целзий (между 1960 и 1966 г.).

Снимка: mikluha_maklai / Shutterstock

Селището е унищожено през 1944 г., когато неговите 642 жители, включително 205 деца и 247 жени, са избити от Вафен-СС. На 10 юни 1944 г. СС окупира града и нарежда всички жители да се съберат на площада, под предлог да им бъдат прегледани документите. Мъжете са отделени от жените и децата, които са отведени в църквата. Мъжете са затворени в пет гаража и плевни, около които са разположени картечни гнезда. След като стрелят известно време германците изгарят сградите. Църквата, в която се намират над 400 жени и деца също е запалена. Опитът им да се измъкнат през вратата е посрещнат с картечен огън. Само една жена успява да се измъкне през малък прозорец.

Снимка: Guliver / iStock

По заповед на Шарл дьо Гол мястото е превърнато в музей и продължава да съществува като спомен за Втората световна. Основен виновник за клането е Адолф Дикман. Той е предприел тези мерки в отклик на местната партизанска активност.

Снимка: Guliver / iStock

Градът, кръстен на река Припрят, е бил обитаем само 16 години. Всички негови 45 хил. жители са били евакуирани след инцидента в Чернобил през април 1986 г. Имало е увеселителен парк, който е работил само няколко часа, както и жп линия в покрайнините на града.

Снимка: Guliver / iStock

Снимка: Guliver / iStock

Тук са отворени две мини за каменни въглища през 1856 г. Градът започва да се разраства светкавично. През 1890 г. в него живеят цели 2761 души. Разполагал е с пет хотела, седем църкви, два театъра и 14 магазини и 27 пивници. Миньорските дейности продължават до края на 60-те години на миналия век. След пожар в една от мините населението започва постепенно да намалява. През 2010 г. в градчето са живели само 10 души. Пожарът продължава да гори под земята и до ден днешен.

Снимка: Guliver / iStock

През юли 1995 г. местен вулкан става активен. През 1997 г. жителите са евакуирани.

Снимка: Photovolcanica.com / Shutterstock

Градът е основан близо до мина през 1859 г. от група от златотърсачи. През 1876 г. Standard Company открива големи залежи на злато и Боди е преобразувано от малък миньорски лагер в един от най-големите градове на Калифорния - с над 2 хил. сгради. За съжаление населението намалява бързо след 80-те години на XIX век. През 1900 г. в него живеят 965 души, а през 1940 г. - само 90.

Снимка: Guliver / iStock

Снимка: Guliver / iStock

Снимка: Guliver / iStock

Това селище е било основано през 1904 г. от норвежки морски капитан с идеята да изпълнява ролята на китоловна база за неговата рибарска компания. Затворено е през 1966 г., но църквата все още се използва от време на време за сключване на брак. Хората са имали свое собствено кино (снимката по-долу е направена през 1993 г.). То обаче се срутва преди няколко години.

Снимка: Guliver / iStock

Снимка: Guliver / iStock

Това селище е било построено върху древния град Carmylessus в средата на XVIII век. До 1923 г. в него са живеели предимно християни от гръцки произход. Селището е изоставено след промяна в популацията от гърци на турци. Днес е музей с множество непокътнати къщи в гръцки стил, както и с две християнски църкви.

Снимка: Guliver / iStock

Снимка: Guliver / iStock

Чайтен е евакуиран през май 2008 г., когато вулканът Чайтен изригва за първи път от над 9 хил. години. Седмица по-късно целият град е наводнен за броени дни.

Снимка: Maciej Bledowski / Shutterstock.com