1937 г. Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон е патентован от фирмата „Дюпон”. Любопитен факт е, че името на найлона съвсем не е случайно. То идва от съкращението на Ню Йорк (NY) и първите букви на Лондон (LON), тъй като е продукт на съвместна разработка на американски и английски учени от американската компания Дюпон.
Съществува история, че истинският изобретател на найлоновите чорапи всъщност е Джулиан Хил, който работел за лабораторията, ръководена от Уолъс Каротърс. Хил бил изследовател и работел с екипа си за откриване на заместител на коприната.
Учените търсели заместител на коприната и един ден през 1935 г. открили, че чрез изтегляне на нагорещен прът, смес от каменовъглен катран, вода и спирт може да се създаде нишка от материал който е силен, прозрачен и с вид подобен на коприна. По-нататъшните изследвания довели до първите синтетични влакна, които скоро станали известни с името „полимер 6.6”. Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно.
Легендата гласи, че на откритието се зарадвали всички освен Каротърс, който не можел да си представи за какво би могла да се използва новата материя.
Каротърс бил много добър химик, но страдал от депресия. През 1937 г., малко след като жена му му съобщила, че е бременна, той се самоубил като погълнал голямо количество цианид. Като знак на почит към неговата работа, от Дюпон решили, че той трябва да се приветства като изобретател на полимер 6.6. Така „Дюпон” го затрупва със слава, посочвайки го като „изобретателя на найлона”.
Откриването на найлона довежда след себе си и една от най- големите революции в женския гардероб. Появяват се найлоновите чорапи. Преди революционното откритие жените носели вълнени или копринени чорапи. Вълнените обаче били доста тежки, а копринените пък далеч не били тънки и прозрачни, а и се късали лесно. Прототипът на първите найлонови чорапи е представен през октомври 1939 г. на Световната изложба. Заедно с тях са представени и други революционни открития от типа на цветната фотография, телевизори и различни ел. уреди.
Седем месеца по-късно - на 15 май 1940 г., найлоновите чорапи се появяват в магазините. Само за един ден те се превръщат в най-популярната и най-важна стока за женския гардероб. Още с пускането на чорапите в търговската мрежа на САЩ само за три часа са продадени 4000 чифта, за един ден 72 000 чифта, за четири дни - 4 милион чифта, а за една година 64 милиона чифта.
Втората световна война внезапно прекъсва връзката между жените и найлоновите чорапи. По това време те се раздавали само с купони. Тъй като получаването им било много трудно най-запалените по модата жени рисували с молив за очи тънки линии на босите си крака, за да създадат усещането, че са с чорапи.
Найлонът - революционно за онова време откритие - бил необходим на армията. Използвал се за изработката на дъждобрани, парашути и палатки. Дори и вече произведените найлонови чорапи били претопени и използвани за военни цели.
