„Той доста разбуни духовете в археологията преди няколко години, като представи и аргументира методиката си. Използвайки най-древните египетски йероглифи, чието значение вече е известно, той ги съпоставя със знаците, отделени чрез компютърен модел от плочката в Градешница. Получават се доста припокривания в тези стилизирани символи. Според неговия прочит излиза, че архаичните йероглифи в Египет сякаш са някаква модификация на нашите знаци от Градешница – две хиляди години по-късно.”

Д-р Стефан Гайд, директор на Институт за трансцендентна наука в Лонг Бийч,

Калифорния, обявява откритието си на пресконференция в БТА през 2006 г., на която представя книгата си „Тракийското писмо декодирано”. Впоследствие издава и втора част на тази книга.

„Фрапиращото е, че на две места там се чете „Тракия” - разказва Ганецовски. – И тук нещата влязоха в сериозен дисбаланс по отношение на археологическата наука. Траките според нея се появяват в края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр.Хр. – след гибелта на тази най-ранна земеделска цивилизация. Докато според прочита на Гайд излиза, че названието „Тракия” фигурира още в началото на петото хилядолетие - това е проблемът. Методологията, която той прилага, е стриктна, друг е въпросът за самия прочит.”

Гайд смята, че плочката представлява завет, сключен с тракийското божество,

подобен на този, който богът на евреите сключва с пророка Мойсей, а глинения макет на храм определя като „кивота на Орфеевия завет”. Повечето български археолози и историци отхвърлят този прочит. „Това са група знаци, които съм виждал и на друг исторически паметник. Което доказва, че те имат за цел да предават информация”, заявява пред в. „Монитор” доц. Сергей Игнатов, най-известният египтолог в България, по това време ректор на НБУ. „Интересното е да се систематизират всички тези знаци в таблица. Тогава може да се говори за декодирането на цяла писменост”, смята Игнатов. Според него събирането на символите вече е започнато от Хенриета Тодорова.

Проблемът при всички опити за прочит е огромната дистанция във времето, казва Ганецовски. „Да разберем какво са вложили хората, живели в района на днешната Градешница преди 7000 години, е възможно само ако успеем да вникнем в начина им на мислене.” Врачанският археолог многократно е заявявал тази теза през дългогодишните си занимания с плочката от Градешница.

Какво се е случило с хората, оставили  мистериозните символи?

„В края на петото и първата половина на четвъртото хилядолетие настъпва постепенно затопляне на климата и покачване на подпочвените води. В един момент първите европейски земеделци се оказват в заблатени райони и не могат да отглеждат своите култури. По-късно виждаме опожарени пластове, следи от нашествия, грабежи – явно това е свързано с демографски бум: има повече хора, а няма храна. Това довежда до гибелта на тази цивилизация, още повече че най-ранното мащабно преселение е засвидетелствано в четвъртото хилядолетие пр.Хр. Нахлуват конни народи от изток (тогава за първи път се появява опитоменият кон по нашите земи), появяват се индоевропейците. Този процес е свързан и с етногенезиса на траките.” Според Георги Ганецовски това е най-логичното обяснение за края на Дунавската цивилизация в Югоизточна Европа.