Споделяме с вас това трогателно писмо, в което големият романист на 20.век Джон Стайнбек отговаря на своя син, който доверява на баща си нещо съкровено - че е влюбен за първи път, и търси съвет от него. Като загрижен и любящ баща, Стайнбек дава своите съвети и насоки на своя наследник.

Скъпи Том,

Получихме писмото ти тази сутрин. Отговарям ти от моята гледна точка, а Илейн, разбира се, ще отговори от своята.

Първо, ако си влюбен, това е нещо хубаво – това е най-доброто, което може да се случи на човек. Не позволявай на никого да го омаловажава.

Второ, има няколко вида любов. Едната е себично, низко, алчно и егоистично чувство, което използва любовта за лична изгода. Това е грозният и осакатеният вид.

Другият изважда всичко добро у теб – от доброта, деликатност и уважение, не само като обществено държание, но и по-възвишеното уважение, което представлява признаването на друг човек като уникален и ценен.

Първият вид може да те разболее, да те накара да се чувстваш малък и слаб, но вторият може да отключи у теб сила, кураж и доброта, дори и мъдрост, която не си подозирал, че притежаваш.

Казваш, че това е зряла любов. Ако я усещаш толкова дълбоко, разбира се, че е зряла любов. Но не мисля, че ме питаш какво чувстваш. Ти знаеш по-добре от всекиго. Това, с което искаш да ти помогна, е какво да правиш с нея и аз мога да ти кажа.

Ликувай за нея и бъди много радостен и благодарен.

Този, когото обичаш, е най-добрият и най-красивият. Опитай се да живееш според това и покажи най-доброто от себе си.

Ако обичаш някого, няма лош начин да го кажеш – единствено трябва да запомниш, че някои хора са много срамежливи и понякога, изричайки го, трябва да вземеш предвид тази срамежливост.

Момичетата имат начин да узнаят и усетят какво чувстваш към тях, но обикновено им харесва също и да го чуват. Понякога се случва това, което чувстваш, да не ти се връща по една или друга причина, но това не прави чувствата ти по-малко значими и добри.

Последно, знам какво чувстваш, защото го изпитвам и съм радостен, че го имаш и ти.

Ще се радваме да се запознаем със Сюзън. Тя е добре дошла. Но Илейн ще организира всичко, защото това е нейната компетентност, а и ще се радва да го направи. Тя също познава любовта и може би ще ти помогне повече, отколкото аз бих могъл.

И не се страхувай от загубата. Ако е правилно, ще се случи. Най-важното е да не се бърза. Нищо добро не се изплъзва.

С обич,

Татко

Ню Йорк

10 ноември, 1958