Жените пък преживяват тежките времена, изменяйки се само физиологично, твърди руският биолог. За оцеляване в ледникова епоха им стига да понапълнеят. Основната задача на жените е да усъвършенстват добитите от мъжете нови функции, да запазват генетичната информация, вече изгубена от силния пол.
Хормоните осъществяват разпределението на еволюционния труд между мъже и жени, твърди 6-половата теория.
По своята функция те също се делят на два вида: вещества, които отдалечават организма от средата, защитавайки го от нейното въздействие, като по този начин възпират еволюцията (естрогените), и такива, които приближават живата система към обкръжението й и ускоряват еволюцията (андрогените).
Утвърдената наука смята, че тези хормони се появяват с възникването на мъжкия и женския пол. А всъщност те (или техните предшественици) би трябвало да съществуват и при безполовите организми, твърди Геодакян. Защото и на безполовите им трябват запазване и промяна. Част от тях първи се срещат с новото в себе си – и по-често загиват. Но ако успеят да се сдобият с потомство, те предават това ново на наследниците си. Други се спотайват – и запазват себе си за потомството. Точно както мъжете и жените.
Хипотезата на Геодакян определя “женствените” жени като такива с “глас” от сопран до мецосопран, “мъжествените” мъже като баритон до бас, а “вътрешните половинки” – жени и мъже, са контраалт и тенор.
Интересно е, че Геодакян
предлага тази схема и като ръководство за лечение на рак.
Мъжките полови хормони помагат за лекуване на хормонално зависим “женски” рак и обратно, твърди биологът. Затова според него сексът е много важен – чрез спермата жената получава мъжки хормони, а мъжът се освобождава от тях. Ако обаче мъжете се лекуват с женски хормони, а жените – с мъжки, това е пагубно за “междинните” полове – контраалта и тенора. И не ракът не е подходящ за лечението, а пациентът, смята ученият. Ефектите от повечето медикаменти са коренно противоположни при различни пациенти – едно и също вещество у едни предизвиква диария, у други – запек, някои губят апетит, а при други той се повишава. “Това потвърждава моята хипотеза. Ако се съобразим с нея, броят на починалите от хормонално зависим рак може да падне двойно”, казва Геодакян.
Той препоръчва на лекарите да се замислят “възможно ли е всички болни да бъдат лекувани с един хормон, или е нужен диференциран подход”.
“При днешното развитие на медицината е много лесно да се определи дробният пол на човека. Достатъчно е едно изследване на кръвта.”
Много специалисти не приемат хипотезата на Геодакян. Намират в нея спорни моменти, а с някои положения изобщо не са съгласни. Разделянето на половете на шест носи признаци на произволност и не показва ясни граници между тях (а и последствия от разделението). Но към идеята да се лекува всеки човек индивидуално, а не като пациент със стандартна диагноза, се приобщават все повече медици. А дали теорията за 6-те хормонални пола ще помогне по този път, предстои да видим в следващите години. Ако някой въобще й обърне сериозно внимание.
Автор: Петър Кънев
