Бяла дъга. В планините човек може да се натъкне на това красиво и рядко природно явление – бяла "мъглива" дъга. Тя представлява едно наистина специално хало. Бялата дъга се формира от разсейване на светлината в капчици вода, значително по-малки от тези, които се намират във въздуха, когато се появява обичайната дъга. Влиянието на обезцветяването се увеличава с намаляване на размера на капчиците. Снимка: Roman Mikhailiuk / Shutterstock
Природата обича да демонстрира своята мощ и често това става по особено възхитителен начин. По този начин тя ни припомня, че въпреки цивилизационните ни постижения, ние си оставаме малки същества, неспособни да подчиним изцяло света около нас.
В следващите редове ще видите няколко красиви снимки на природни феномени, за които трудно можете да повярвате, че съществуват, дори и да ги видите със собствените си очи.
Тази необикновена сянка се появява само 2 пъти в годината в планините на Северна Каролина, САЩ. Вследствие на това тя привлича огромен брой туристи, които искат да я видят. Може да бъде видяна в края на октомври до началото на ноември, както и от средата на февруари до началото на март за не повече от половин час на ден.
Снимка: Gary Rolband / Shutterstock
Т.нар. око на Сахара, наричано още Структурата Ришат или Окото на Африка, е геологическа формация с диаметър около 50 км. Погледната от Космоса, тя прилича на същинско око – с ирис и зеница. Някога е била използвана от астронавтите за отправна точка поради факта, че контрастира ярко на фона на иначе еднообразната на външен вид африканска пустиня.
Снимка: Shutterstock
През първата половина от годината Каньо Кристалес в Колумбия прилича на най-обикновена река. Между юни и декември обаче тя придобива един прекрасен многоцветен оттенък. Различни видове водорасли променят цветовете си и стават червени, тъмни, сини, жълти, оранжеви и зелени.
Снимка: InnaVar / Shutterstock
Местните жители я наричат Реката на петте цвята.
Снимка: InnaVar / Shutterstock
Една наистина нормална гледка за този район.
Guliver / iStock
Вулканът Иджен е висок 2600 м и има кратер с широчина 1 км и езеро дълбоко около 200 метра. Пътуването до Иджен не е за хора със слаби сърца. Двучасов преход по скалистата страна на вулкана е последвана от 45-минутно спускане към центъра на кратера.
Синият пламък, който се намира в центъра на вулкана, е резултат от горяща сяра, чиято температура може да достигне до 600 градуса по Целзий, а пламъците - до пет метра височина.
Guliver / iStock
Наричат ги пътуващите камъни. Скални късове, някои с големината на микровълнова печка, се движат напред-назад по платото Рейстрак плая в Долината на смъртта в Калифорния. Това е може би единственото място на планетата, където камъни се движат сами, като изминават разстояние от повече от половин километър напук на всякаква човешка логика.
Guliver / iStock
Пещерният комплекс Уаймото в Нова Зеландия може да се сравни с пещера, която е снабдена със звезден покрив. Това се дължи на живеещите там рядък вид луминесцентни червеи (Arachnocampa luminosa), чиито тела произвеждащ химическа реакция, която осветява непрогледната вътрешност на пещерата.
Guliver / iStock
Всъщност със светлината червеите сигнализират, че са гладни и светят за да привличат плячката си.
Guliver / iStock
Този природен феномен няма нищо общо нито с огъня, нито с дъгата. Нарича се така заради брилянтните пастелени цветове и пламъкоподобния си вид. Всъщност, това е ледено хало, образувано от ледени кристали в перестите облаци. То е толкова голямо, че арката изглежда така, сякаш е успоредна на хоризонта.
Guliver / iStock
Редки, но изключително опасни бури, които се образуват, когато студеният, сух въздух се натъкне на тропически топъл въздух.
Guliver / iStock
Пейзажите на Намибия често приличат на тези на Марс. Мумифицираните акации стоят на фона на едни от най-високите пясъчни дюни в света, открояващи се със своите ярки оранжеви цветове.
Guliver / iStock
Guliver / iStock
Guliver / iStock
Стените на тези впечатляващи ледени пещери изтъняват с покачването на температурата. Същевременно слънчевите лъчи пък ги карат да блестят досущ като истински скъпоценни камъни.
Guliver / iStock
Всяка година един парк в полите на планината Хохшваб се превръща в огромно езеро, като всички негови пътеки и пейки се озовават под вода. Не се притеснявайте, това не е катаклизъм, а необикновен природен феномен, предизвикан от разтопяващия се сняг. Именно той увеличава нивото на водния басейн през пролетта.
Снимка: Alla Simacheva / Shutterstock
През “сухата” част от годината мястото притежава всички характерни черти за един парк – алеи за разходка, красиви цветя, храстчета и тревисти полянки. Всичко това съществува до момента, в който топлата пролет не започне да разтопява снеговете на Хохшваб. Стичащите се потоци наводняват тази територия и я превръщат в красиво езеро. То достига максимална дълбочина от 12 м през средата на май и до края на юни. Тогава е и най-красиво. Водите намаляват през юли.
Снимка: UnderTheSea / Shutterstock
Ryan Fletcher / Shutterstock
