Проф. Бейтмън анализирал този случай като потърсил за мнение различни специалисти. Едни заявили, че въпросното телефонно позвъняване не надхвърля рамките на статистическата вероятност. Други – че жената е отдала такова голямо значение на разговора, тъй като явно е от хората, склонни във всичко да виждат знаците на съдбата. Трети – че съвпадението не може да е случайно и е свързано с провидение…
Бейтмън смята, че да се обявяват съвпаденията за случайности е равносилно на това да се признае, че те изначално не са от значение.
"Много от съвпаденията възникват поради неизвестни причини, които така и не можем да открием. А случайността не е обяснение, а просто констатация на случилото се. Следователно, не бива да се поставя знак за равенство между двете”, твърди професорът.”
Той цитира в подкрепа на тезата си известен случай с братя близнаци, които били разделени още в ранното им детство. Те били осиновени от семейства, които не се познавали помежду си. И в двата случаи, новите родители нарекли децата си Джеймс. Когато пораснали, двамата започнали работа в правоохранителните органи. И двамата имали по два брака, като при това първите им съпруги се казвали Линда, а вторите – Бети. Родили им се синове и двамата ги кръстили Джеймс Алан... Без нито веднъж през цялото това време да са се срещали или поддържали някаква връзка.
Наскоро пък 29-годишната Сара Санагън от Илинойс загинала в автомобилна катастрофа на същото място, където 18 години по-рано, пак в пътно произшествие починала нейната сестра близнак. Това е друг случай, описан от проф. Бейтмън.
Възможно е генетиката или пък някакви астрологически предпоставки да ни подтикват към дадени модели на поведение, предполага той. Затова, по-скоро трябва да говорим не за съвпадения, а за неизвестни на науката фактори, които влияят на съдбата ни, казва професорът.
