Изследователи от Центъра Sainsbury Wellcome (SWC) към Калифорнийския университет идентифицираха точни мозъчни механизми, които позволяват на животните да потискат инстинктивните си страхове. Изследването върху мишки, публикувано в Science, може да спомогне за създаването на нови терапии срещу фобии, тревожност и посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Как мозъкът се учи да потиска страха

Екипът, ръководен от д-р Сара Медерос и професор Соня Хофер, изследва как мозъкът се адаптира към повтарящи се заплахи, които се оказват безвредни.

„Хората се раждат с инстинктивни реакции на страх, но чрез опит могат да ги преодолеят. Например децата се научават да се наслаждават на фойерверки, вместо да се страхуват от тях“, обяснява д-р Медерос.

За целите на изследването учените представят на мишки разширяваща се сянка, имитираща приближаващ се въздушен хищник. В началото гризачите реагират със страх, но с времето се научават да остават спокойни, което позволява на учените да анализират механизмите на потискането на страха.

Ключовата роля на вентролатералното геникуларно ядро (vLGN)

Екипът открива два основни компонента на този процес:

  1. Определени зони в зрителната кора са от решаващо значение за ученето.
  2. Вентролатералното геникуларно ядро (vLGN) съхранява научените реакции и ги активира при нужда.

„Животните не успяват да потиснат страха си, когато визуалните кортикални области са инактивирани. Въпреки това, след като вече са се научили, зрителната кора не е необходима за запазване на новото поведение“, обяснява д-р Медерос.

Как работи механизмът

Проучването разкрива, че:

  • vLGN получава силен сигнал от зрителната кора и играе роля в запаметяването на безопасни стимули.
  • При излагане на визуална заплаха vLGN регулира инстинктивните реакции, като намалява чувствителността към безобидни стимули.
  • Ученето се осъществява чрез освобождаването на ендоканабиноиди – молекули, регулиращи настроението и паметта. Те потискат инхибиторните сигнали в vLGN, което води до по-силна активност на тази мозъчна структура и подтискане на страха.

Приложение при лечение на тревожни разстройства

„Нашето откритие оспорва традиционните схващания за ученето и паметта“, казва проф. Хофер. „Докато мозъчната кора се смяташе за основния център за учене и памет, открихме, че подкоровата структура vLGN съхранява тези спомени и регулира инстинктивните реакции.“

Откритието може да подпомогне лечението на фобии, тревожност и ПТСР. „Въпреки че инстинктивните страхове от хищници са по-малко значими за хората днес, мозъчният механизъм, който открихме, съществува и в човешкия мозък. Това открива нови възможности за целенасочена терапия чрез модулиране на vLGN и ендоканабиноидните системи“, допълва Хофер.

Следващата стъпка на учените е сътрудничество с клинични изследователи, за да проучат тези мозъчни механизми при хора и да разработят нови терапии за тревожни разстройства.

Източник: EurekAlert