Талантът – подарък от отвъдното
Може би най-известният и травмиращ за пострадалата случай на синдрома на чуждия акцент е документиран през 1941 г. в Норвегия.
По време на бомбардировка
30-годишната Астрид Л. от Осло получава сериозна травма на черепа,
причинена от шрапнел. Пострадва фронто-темпоро-париеталният лоб на лявото й мозъчно полукълбо. След като се възстановява, тя започва да говори със силен германски акцент, което предизвиква гнева и отвращението на сънародниците й, изнемогващи под атаките на хитлеристка Германия. Астрид е отхвърлена от близките и приятелите си, които започват да я наричат „Гестапо” и да й подхвърлят всевъзможни обиди. Две години след инцидента тя е прегледана от норвежкия невролог Георг Монрад-Крон, който установява, че странното състояние не е изчезнало с времето. По-задълбочените му проучвания обаче го карат да предположи, че новопридобитото произношение само звучи като чуждестранен акцент, но многобройните несъответствия показват, че той най-вероятно не е такъв.
По-късни проучвания на екипи от Оксфордския университет показват, че при нараняване на някои специални мозъчни зони, свързани с езиковите функции, може да се стигне до
промяна в тона на гласа и произношението
на някои срички. В много от случаите на синдрома на чуждия акцент са засегнати именно тези участъци. Възможно е също така травми на малкия мозък да имат пряко отношение към мистериозно придобитото екзотично произношение. Причина за това е засягането на механичните функции на организма, които могат да се отразят и върху начина на говорене. Това се усеща най-силно в произношението на звука „р”, който в много случаи е ключов в създаването на впечатление за определен акцент – например френски, немски или руски.
Това научно обяснение обаче се препъва пред малобройните, но все пак съществуващи случаи, когато пострадалите започват да говорят свободно на съвсем чужд език след пробуждането си. През април 2010 г. млада хърватка се буди от краткотрайна кома и смайва майка си и лекарите, като започва да общува единствено на немски език. По-странното обаче е, че момичето изглежда напълно е забравило родния си хърватски. Лекуващият я невролог д-р Иван Осман съобщава, че девойката е изучавала немски в гимназията, така че изненадата, че го знае, все пак не е толкова голяма. И все пак случаят остава напълно мистериозен и необясним в научно отношение.
„Най-интересното е, че
след събуждането си от комата тя можеше да говори немски
много по-добре, отколкото преди това, но не бе в състояние да каже и дума на хърватски – пише Осман. – Личното ми предположение е, че сепсисът е причинил увреждане на мозъка в левия темпорален лоб. Най-вероятно особено силно е пострадал центърът на Брока (речево-двигателният анализатор), което е увредило познанията й по хърватски, но не и тези по немски. Вероятно мозъкът й е превключил на най-добрата възможна алтернатива и е съживил пасивните й познания по чуждия език. Като не е имала възможност да комуникира на родния си, тя не е имала и колебания кои думи да ползва и затова немският й е станал по-добър отпреди.”