Това състояние в медицинските речници се нарича билингвална или полиглотна афазия. Афазията е езиков дефицит, причинен от мозъчна травма. Тъй като родният език се учи най-активно до около 4-годишна възраст, а чуждите – след това, в обработката им участват различни мозъчни зони. Именно това кара лекарите да предполагат, че засягането на центровете, пазещи знанията за родния език, може да накара мозъка да превключи към вторичните.
Случаят с 18-годишния Матей Куш обаче
допълнително заплита загадката на придобития нов език.
През 2007 г. младият чешки мотоциклетен състезател катастрофира и е в безсъзнание 45 минути. След като се събужда, юношата хвърля в ступор лекарите, като завързва с тях разговор на съвършен английски с типичен британски акцент. Момчето започнало да учи езика за първи път около месец преди случката, така че вероятността да го знае предварително отпаднала категорично. Преди Куш владеел едва няколко фрази и дори тях използвал погрешно, свидетелства ръководителят на спортния му тим Петер Вайте. При това след инцидента момчето страдало от пълна амнезия, не помнело, че е от чешки произход, и било убедено, че е англичанин. Два дни по-късно обаче амнезията отминава, а с нея за съжаление и новопридобитите умения по английски език. Куш не можел да си припомни нищо от случката, нито от странното си поведение.
Сега младежът изучава усилено чуждия език с надеждата един ден да достигне краткотрайно придобитото съвършенство. „Не мога да повярвам, че съм говорил английски така, и то без акцент – споделя той пред британския вестник „Дейли Мейл”. – Надявам се, че ще успея да го науча в скоро време така, че да мога да го говоря, без преди това да се налага някой да ме удари по главата.”
Макар и все още в сферата на легендарното, тоест на недоказаното от научна гледна точка, изглежда, че
докосването до смъртта може по някаква причина да отключи у човека неподозирани способности.
Известни са такива случаи и сред световните величия. Например през 1969 г. руският бард Владимир Висоцки изпада в клинична смърт заради спукан кръвоносен съд и едва е спасен от медицинския екип от института „Склифосовски”, който се бори в продължение на 18 часа за живота му. По-интересното обаче е, че много от великите композиции на певеца са сътворени именно след инцидента – след фаталната 1969 г. той подарява на света шедьоври като „Той не се върна от боя”, „Лирическа”, "Капризните коне"... През 1971 г. изиграва емблематичната си роля като Хамлет в легендарния спектакъл на театър „Таганка”. Безумно плодотворният творчески период не затихва чак до ранната му смърт през 1980 година.
Вероятно много вода ще изтече, докато учените влязат в крак с феномените на човешкия мозък и разберат какви способности дремят в потайните му дълбини. Че такива съществуват, личи именно от редките, но крайно показателни случаи на необяснимо придобити умения след почти фатални инциденти, засягащи крехкото и мистериозно сиво вещество. Дотогава можем само да се удивляваме от тайните, които почиват скрити в лабиринта на собствения ни череп.
Анна Волева
