Това явление, чиито корени са все още неясни за науката, е чудесен пример за странностите на квантовата механика. То е толкова необяснимо за нормалния човешки начин на мислене, че самият Айнщайн го нарича „призрачно действие на разстояние”.
Квантовото сдвояване е способността на две отделни частици да споделят квантовите си състояния независимо от разстоянието, което ги разделя. Ето как популярният теоретичен физик и професор от City University in New York Мичио Каку описва явлението: "Когато два електрона бъдат поставени един до друг, те започват да вибрират в унисон... Между тях се оформя невидима пъпна връв, която ги свързва. Може да ги разделите дори на разстояние колкото галактика, ако искате. Когато карате единия да вибрира, по някакъв начин другият електрон в другия край на галактиката „знае” какво става с неговия партньор и прави същото”.
Квантовата телепортация престана да е чиста теория през 1997 г., когато учени от Университета на Инсбрук (Австрия) за първи път телепортираха атоми, използвайки квантовото сдвояване. Днес изследователи от цял свят рутинно телепортират светлинни лъчи, елементарни частици и дори цели атоми на все по-големи разстояния. Най-голямата дистанция, през която е извършена квантова телепортация до момента, е 16 км.
В своята основа техниката, използвана от учените,
може да бъде оприличена с действието на своеобразна 3D факс машина.
Първата стъпка е да бъдат измерени всички квантови свойства на изпращания обект. След това оригиналният обект се унищожава, а информацията за него минава по стандартен комуникационен канал (например радиовълни или светлина по оптичен кабел). Накрая факсът от другата страна създава съвършено копие на оригинала.
Тази схема подсказва възможните ограничения и начина, по който квантовата телепортация се различава от нейния магически филмов вариант. Преди всичко телепортацията изисква в крайната точка предварително да бъдат изпратени частици, с които да бъде пресъздаден оригиналът. Това означава, че за да се телепортираме на място, на което не сме били, ще е необходимо преди това да стигнем дотам по по-традиционен начин и да изградим телепорт-приемник. Другото очевидно ограничение е, че за разлика от фантастичната телепортация, тази от реалния свят не позволява прехвърляне на информация или материални обекти със скорост над светлинната. Иначе казано, ако искаме да се телепортираме до най-близката звезда Проксима Кентавър, ще се наложи да пътуваме 4,2 години със скоростта на светлината, преди да се материализираме в крайната точка на нашето пътуване.
Засега квантовата телепортация е приложима само на атомно ниво, но според професор Каку е напълно възможно в близките десетилетия учените да успеят да телепортират сложни молекули като ДНК и дори вирус. Добрата новина е, че изпращането на по-сложно устроени живи същества, например хора, е теоретично възможно. В своята книга „Физика на невъзможното” Мичио Каку прилага принципа, че
ако една фантастична технология не нарушава никакви физични закони,
тя не само е осъществима, а и със сигурност някога ще бъде създадена. Телепортацията на хора напълно отговаря на това изискване и представлява чисто и просто изключително труден инженерен проблем.
