Вампири и върколаци открай време се разхождат из човешкото въображение. Но само там ли?
Представата за гневния мъртвец, дошъл, за да се храни от кръвта на живите, е присъща като че ли на всички народи. Древен Вавилон, шумерите, Индия, Китай са познавали зли кръвосмучещи същества. И Европа, разбира се. Дали има частица истина в тези легенди, не стои ли реално събитие в основата и на този мит?
Може би още от самото начало човек е развил най-големия си страх - а именно да бъде изяден - поради това, че всекидневно е бил свидетел на този акт сред животните в природата.
Няма спор, че историите за най-известните жадни за кръв същества се раждат в Европа. Те идват от времена, в които междуконтиненталният транспорт не е бил развит и обществата са били ограничавани от географските граници и широките океани. Това е предпоставка за затворени от биологична гледна точка общности, а оттам до съешаването между родствено близки хора има само една крачка.
Както в животинския свят, така и при нас това често води до намалена жизнеспособност на поколението, защото е причина за редица генетични болести и дефекти. Странен факт е, че не някой друг, а самият автор на еволюционната теория Чарлз Дарвин е бил женен за братовчедка си.
Но какво общо има това с вампирите?
Извикайте във въображението си
някой от тях и забележете: той се появява само нощем и е с кръвясал поглед. Зъбите му са огромни и зловещи, с тях той безмилостно напада жертвата си, жаден за кръв. Алергичен е към сребро и бяга от чесън. Прилича повече на зъл дух, отколкото на човек – познахте ли Носферату от стария филм на Фридрих Вилхелм Мурнау? Той е базиран на романа „Вампирът” от Джон Уилям Полидори, публикуван през 18. век, който създава представата, която всички имаме днес за това свръхестествено същество.
