Именно на базата на тези описания ще се опитам да развенчая мистерията и да предложа един от възможните източници на легендите за вампири и върколаци. За тези понякога толкова симпатични същества, които напоследък се появяват все по-често в приказки, филми и исторически романи като нашумялата поредица „Здрач”, в чиито герои са влюбени милиони тийнейджърки.
Да ви кажа честно,
вампирът много ми прилича на... болен от порфирия. Или обратното – доста от симптомите на порфирика са типични черти на вампира.
Става дума за рядко генетично заболяване, което се изразява в нарушена обмяна на съединения, наречени порфирини. Един важен порфирин в човешкия организъм е хем, който заедно с белтък, наречен глобин, образува хемоглобин – совалката, която непрекъснато транспортира кислорода от белите дробове до всяка наша клетка. И както всички хубави неща в организма ни, и тази съставка на хемоглобина се получава вследствие на поредица от химични реакции, реализирани от нашите малки молекулни роботчета – ензимите.
Както при другите генетични заболявания, така и при порфирията някои от роботите работници в тази поточна линия са или повредени, или са малко на брой. Така организмът не може да произвежда достатъчно количество от крайния продукт, в случая – хем. За сметка на това заводът - нашият организъм, се задръства с междинните продукти, наричани още прекурсори за хемоглобин, което не остава без последствия. За отбелязване е, че порфирията е известна и като „болест на синята кръв”, тъй като поради честите кръвосмешения от нея страдат много европейски благородници – такъв е бил и главният герой от романа „Вампирът” на Полидори.
