„Начинът, по който оформяме и използваме картите, на свой ред оформя нас самите. Той формира начина, по който виждаме света и разбираме своето място в него”, пише историкът Уорд Кайзер по повод 500-годишнината от раждането на Меркатор, която отбелязахме на 5 март 2012 година.
„Тези карти създават усещането, че някои региони са дом на господарите на света,
докато други са подслон на обикновените пионки.” Кайзер поставя въпроса за влиянието на картографската проекция върху социалните и политическите решения, които се вземат и до днес в световен мащаб. „Какво ще стане, ако световното население е застрашено от изчезването на горите, свръхразрастването на комерсиалните площи, замърсяването от фабриките, попадането на химикали от хидрофракинга във водите – какво ще стане, ако тези карти послужат като база за вземането на решение например къде да бъдат изхвърляни радиоактивните отпадъци?”
Подобни съображения тревожат и Арно Питърс, който през 1973 г. свиква международна пресконференция, в която споделя опасенията си за политическите и социалните последствия от широкото използване на Меркаторовите карти на света. Въпреки че не е картограф, той представя собствено предложение за картографско проектиране, което да представя коректно сравнителните мащаби на земните региони. То е базирано на ортографската проекция на астронома и свещеник от XIX век Джеймс Гал. Макар неизбежно да изкривява визуално перспективата,
проекцията на Петерс-Гал има едно безценно предимство –
тя е един от първите и със сигурност най-популярният двуизмерен модел на света, в който континентите са представени в правилните си мащаби един спрямо друг.
