14 ноември 1666 г. Самюъл Пийпс описва в своя дневник първото кръвопреливане.
Пийпс е бил опитен държавен чиновник както в морския флот, така и в парламента. Той обаче е известен най-вече със своя знаменит дневник, описващ ежедневието на лондончани от периода на Реставрацията. По това време той става свидетели на събития като голямата чумна епидемия и Големия пожар в Лондон през 1666 г.
Пийпс започва да води своя дневник от суета. Той е бил особено горд от своите постижения и „записването на събитията му е доставяло особено голямо удоволствие; препрочитането им – още повече“, пише сайта на Дънкан Грей, посветен на английския чиновник.
Наблюденията, които той прави на кръвопреливане между две кучета, се случват близо четири десетилетия, след като английският физик Уилям Харви заявява, че кръвта циркулира през тялото, а сърцето изпълнява ролята на помпа. Харви всъщност открива онова, което частично е било установено от арабския лекар Ибн ал-Нафис много по-рано – през XIII в.
Година по-късно и лекарят Ричард Лоуър, и французинът Жан Батист Дени повтарят процедурата, но този път използват хора. В случая на Дени това е 15-годишно момче, което получава кръв от овца. По не знайно какви причини то оцелява. Може би причината се крие в малкото количество използвана кръв.
Следващите опити за кръвопреливане са спорадично успешни най-вече поради факта, че лекарите все още не знаят колко важни за съвместимостта са вида на организма и типа кръв. Ситуацията се променя чак в началото на XX в. с откриването на различните видове кръвни групи.
Първият успешен опит за кръвопреливане с човешка кръв е извършен през 1818 г. от британския акушер Джеймс Блъндъл.
