На днешната дата през 1887 г. полският филолог Людвик Заменхоф публикува книгата си "Международен език", която е на практика и първият учебник по изучаване на създадения от него език eсперанто.
Есперанто (Esperanto Esperanto ) е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo (международен език), а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto - псевдонимът, под който Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“) - първото описание на новия език, издадено през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.
В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 година в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 година.
По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди и 2 милиона души, като за около 1000 души езикът е роден. Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация. Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.
