Рано или късно всеки луд учен се сблъсква челно с неудобната действителност. Това може да се случи на най-неочакваното място. Например докато кротко си пасе тревичка в Алпите, облечен в тесния и запарен костюм на коза. Изведнъж засича влюбения поглед на черния коч и забелязва с крайчеца на окото си, че старият фермер се е запътил с празна кофа за мляко към него. „Знаех си, че това няма да доведе до нищо хубаво!“, казва си той и се втурва с пълни сили на четири копита по хълма надолу.

Или пък разположил се удобно на люлеещия се стол край камината – сгушил две куки в ръка, замечтано доплитайки и последната плетка на най-новите панталонки за плъхчета. Става, приближава се към клетката на гризачите и с едно ловко движение ги нахлузва на нещастния Бърти, който от своя страна захапва показалеца на дясната му ръка в знак на дълбока признателност. „Ах, ти! – изохква ученият. – Не разбираш ли, че е за доброто на сексуалния ти живот?“

Изведнъж някой ги потупва по рамото. Оказва се, че е техният Здрав разум.

„Извинявай – пита той, – нима твърдиш, че си похарчил всички тези пари и си пропилял цялото това време за подобна глупост?“

Най-интересното е, че всичко това, драги ми опулен читателю неверни, е самата истина. Гола-голеничка. Е, най-много по чорапи. Учените може и да не са изпадали точно в същите ситуации, но шантавите им експерименти са действителни и на 22 септември тази година им докараха Антинобелова награда, както и цели 10 трлн. (зимбабвийски) долара. Първата бе връчена в областта на биологията и отиде в ръцете на Томас Туайтс заради наблюденията му върху козите, направени с помощта на гореспоменатия костюм (снабден дори с изкуствен стомах, обработващ изядената от изследователя трева). Наградата бе споделена с Чарлз Фостър, който от своя страна се е потопил в щастливо бродене из дивата природа в ролята на язовец, видра, лисица, елен и… птица. Вторият приз пък бе даден посмъртно на Ахмед Шафик от Египет в категорията репродуктивност заради приноса му в областта на жизненоважното проучване на тема: Ефектът на вълната, памука и полиестера върху сексуалния живот на плъхчетата (а по-късно – и върху този на мъжете). Неговият извод? Гащите от полиестер са добър контрацептив.

Когато четем за подобни постижения, няма как да не си зададем въпроса: 

“Чест ли е да получиш Антинобел, или е чисто и просто форма на присмех?”

Преди да отговорим, нека първо проверим откъде произлиза странният приз. Той води началото си още от 1991 г., когато научното сп. „Анали на невероятните изследвания“ организира първата церемония. Оттогава тя се провежда всяка година, за да почете всевъзможни изобретения – от караокето - през изкуствените кучешки тестиси - до бельото със специален филтър, елиминиращ миризмата от… е, сещате се.

Общо взето, наградите се присъждат на научни трудове, които "първо те разсмиват, а после те карат да се замислиш“. Организаторите нямат никакво намерение да осъждат победителите. Вместо това те

„ознаменуват необикновеното, почитат въображението и поощряват интереса на хората към науката, медицината и технологията“.

Ако вашето дете не се интересува от химия и прочете за Маиу Ямамото, който през 2007 г. получава Антинобел, тъй като открива как да извлече ванилов екстракт от кравешката тор, то вероятно ще се запали по тази дисциплина заради необикновените неща, които предлага тя, нали?

Важно е да уточним, че журито не е случайно. То е съставено от Нобелови лауреати, така че победителите нямат причина да се чувстват под присмех. Освен това вече има и такива, които получават първо Антинобел, а после – Нобел. Такъв е случаят с Андре Гейм, който през 2000 г. е награден от „Анали на невероятни изследвания“ за левитиращата си жаба, а през 2010 г. получава и истински Нобел за работата си върху графена.

Да не говорим, че някои забавни научни постижения имат и ценно практическо приложение - наблюдението, че комарите се привличат еднакво силно както от краката ни, така и от сиренето „Лимбургер“, води до създаването на специални „сиреняви” капани в Африка, които се борят с разпространението на маларията.