Дали някое от изследванията на тазгодишните лауреати ще спомогне за създаването на нещо практично и значимо? Можем само да гадаем. Едно обаче е сигурно –
повечето от тях определено ни накараха да се посмеем.
Така например Антинобелът за литература получи Фредерик Шьоберг за неговата тритомна автобиографична творба, посветена на удоволствието от събирането на мухи, "които са мъртви и които все още не са мъртви". Японските учени Ацуки Хигашяма и Кохей Адачи пък бяха удостоени с награда за работата на човешкото възприятие. Те установяват, че ако се наведем и погледнем на нещата с главата надолу между краката си, те ще изглеждат по-близо.
Дори „Фолксваген“ получи Антинобел за химия. Наградата обаче едва ли ще зарадва компанията. Тя е за „решаване на проблема с прекомерните емисии на замърсяване от колите си“. Уловката е, че това става чрез устройство, което автоматично произвежда по-малко емисии по време на тестовете на автомобила.
А пък следващият път, когато ви засърби лявата ръка, просто застанете срещу огледалото и се почешете по дясната (или обратното). Това съветват немски учени, които грабнаха Антинобел за медицина. Техният представител не успя да сведе речта си до 60 секунди, но вместо традиционното 8-годишно момиченце, крещящо "Моля те, спри, умрях от скука!", се появиха трима човеци-аларми и запяха в хор: "Дзън-дзън-и-дзън...ДЗЪН... ДЗЪН..."
За пореден път Антинобеловите награди доказаха, че науката също може да бъде забавна, а учените – хора с непобедимо чувство за хумор. От тях научихме, че е по-добре да си бял кон, отколкото черен, ако искаш да избягаш от конските мухи, че малките деца и младите хора лъжат повече, a морските кончета изпитват фатално привличане към черните надгробни камъни. И какъв по-добър завършек от характерната за церемонията финална реч: „Ако не спечелихте – или по-скоро ако спечелихте, – повече късмет догодина!“.
Владимир Тодоров
