Уон Х. Ким има докторска степен по биохимия от Оксфордския университет. Интересите му в конвенционалната биохимия са главно върху строежа на белтъците и контрола на генната експресия. В момента д-р Ким работи основно в областта на енергийната медицина и науката за водата. Той е автор на редица книги и изобретател на революционни открития, използващи присъщата на материята 3D вълна. Представяме ви интервюто, което даде той за "Обекти".

Френският физик Жак Бенвенист пръв изказа хипотезата, че водата има памет. За мнозина това е псевдонаука. Какво е Вашето мнение? Можем ли да подкрепим неговите твърдения с факти?

Какво е псевдонаука? Означава, че няма факти, или че няма теория?

Паметта на водата се използва в хомеопатията вече над 200 години. Бенвенист пръв доказа по научен начин, че водата има памет. Тъй като биологичната реакция в отсъствието на каквито и да е ефективни молекули не може да бъде обяснена с конвенционалната теория, която акцентира единствено върху структурата на водата, чиято водородна връзка трае от порядъка на няколко пикосекунди, резултатите на Бенвенист вдъхновиха много последващи проучвания.

Появиха се и противоположни твърдения. Най-сериозното проучване по въпроса  бе двойно-сляпо изследване, проведено в четири независими европейски лаборатории през 2004 г. Интересното в случая бе, че целта на изпитването беше да опровергае изследванията на Бенвенист, но вместо това то доказа верността им.

Всъщност,  Бенвенист показа, че водната памет е факт. Наскоро Нобеловият лауреат Люк Монтание също доказа, че ДНК може да се запомни във вода. Аз също проведох множество изследвания върху паметта на водата и мисля, че има достатъчно факти, които доказват, че водата има памет.

Въпреки всичко това обаче, няма теория, която да го обяснява. Проблемът не е дали съществува памет на водата, а как да се обясни научно, че я има. Ето защо за мнозина това е псевдонаука. Аз се опитах да обясня явлението с 3D вълна.

Какво е 3D вълна?

Бенвенист смяташе, че съществува вълна, присъща на молекулата. Той вярваше, че биологичното взаимодействие не е удар между молекулите, а взаимодействие, или резонанс, между вълните на молекулите.