Моята хипотеза е, че всяка физическа материя има съответна присъща вълна, която съществува във въображаемото пространство. Тази вълна постоянно се движи през материята, насочвайки траекторията на частиците, и взаимодейства с външната среда. Тази вълна, която взаимодейства с околната среда, е наречена от френския Нобелов лауреат Де Броли пилотна вълна. Аз я наричам 3D вълна, тъй като тя формира поле с 3D структура.
Доказано е, че скоростта на тази вълна е по-висока от скоростта на светлината и така съществува във въображаемото пространство. 3D вълната не е като електромагнитно поле. Не разпръсва и не поддържа информация. За поддържане на информация е нужна енергия, докато 3D вълната прави това, без да ѝ трябва енергия.
Всяка физическа материя има съответната въображаема материя, която е като източната чи. В този смисъл, всяко биологично взаимодействие всъщност е взаимодействието между въображаеми материи.
3D вълната може да бъде отделена от материята чрез физическа стимулация, каквито са силното разтърсване или удряне на бутилка с вода при хомеопатията, или чрез електрическа стимулация. 3D вълната, разделена чрез вода от материята, все още запазва 3D структурата си и функционира като оригиналната материя. Това се нарича „памет на водата“.
3D вълната на материя може да се съхранява в различни среди освен във вода. Например 3D вълната може да бъде запаметена в керамична сфера и тази керамична сфера предава 3D вълната на водата. Аз наричам този вид памет на водата „непряка памет на водата“.
3D вълната може да бъде дигитализирана и съхранявана на компютър. Дигиталната 3D вълна също функционира като оригинална материя и може да има разнообразно приложение.
Изследването на водната памет ще доведе до нова научна парадигма.
Какви приложения в медицината може да има паметта на водата?
Всяко лекарство, което е съставено от вещества, има нежелани странични реакции, освен лечебните ефекти. А паметта на водата е напълно безопасна и много ефективна.
Например депресията е резултат от недостиг на серотонин или допамин. Ние обаче не можем да дадем директно серотонин или допамин. Тъй като мозъкът е предпазен от кръвно-мозъчната бариера, идващите отвън серотонин и допамин не могат да я преминат и да достигнат до мозъка. Затова бариерата трябва да се заобиколи.
