SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина) са антидепресенати, които заобикалят защитната бариера и са най-често изписваните в момента. Те забавят повторното захващане на серотонин и така той остава по-дълго в мозъка. И макар и SSRI да се считат за относително безопасни лекарства, те имат сериозни странични ефекти. Ако обаче 3D вълна от серотонин може да бъде дадена на пациент чрез паметта на водата, това би било идеалното безопасно лекарство, тъй като физически няма вещество, причиняващо нежелани странични ефекти, като SSRI.
Освен серотонина, практически всеки невротрансмитер, който не може да премине през кръвно-мозъчната бариера, би могъл да се приложи при лечение чрез дигитализация, или използване, на водната памет.
Научната общност отрича хомеопатията. Защо?
Както вече казах, това се дължи на липсата на теория, а не на липсата на факти.
Хомеопатията започва с емпирични открития. Емпиричните доказателства, трупани повече от 200 години, доведоха до масово прилагане на хомеопатията днес.
Въпросът е, че няма теория, която да подкрепи хомеопатията. Според съвременната научна парадигма, която е силно материалистична, не може да има биологично взаимодействие без наличието на ефективни молекули. Фактите обаче показаха, че не е така.
Как точно паметта на водата води до нова научна парадигма, отвъд материализма?
Съвременната научна парадигма не може да обясни паметта на водата. Физиката днес се фокусира само върху частиците. Структурата на водата, базирана на водородни връзки, трае само няколко пикосекунди. В този смисъл, не би трябвало да има водна памет по-продължителна от няколко пикосекунди. Нуждаем се от нова научна парадигма отвъд материализма, за да обясним паметта на водата, която трае много дълго.
Изследванията върху паметта на водата и 3D вълната не само ще разкрият нови хоризонти в науката, но ще донесат ползи и за човечеството като цяло. 21-ви век трябва да бъде ерата на нова научна парадигма отвъд материализма.
Как така не всички експерименти потвърждават съществуването на паметта на водата?
Изследването на паметта на водата е област на въображаемото пространство. Човешкият ум може да повлияе върху 3D вълната на материя, която е във въображаемата област. Човешкият ум може да повлияе върху въображаемото пространство. Много силно отхвърлящият ум на изследователя би могъл да повлияе върху експеримента, както и умът, който подкрепя идеята, може да повлияе на опита.
Описах въображаемото поле, произхождащо от човешкото съзнание като 4D поле, което може да бъде разграничено от 3D полето на веществото.
Мисля, че бъдещите проучвания върху паметта на водата или фината енергия трябва да се извършват от робот.
