Вкусната храна засилва склонността към хедонистично хранене – консумация на храна за удоволствие, а не за задоволяване на енергийните нужди. Това поведение често води до преяждане и повишен риск от затлъстяване. Въпреки че вкусовите качества на храната са пряко свързани с този тип хранене, невронните механизми, които го регулират, остават слабо проучени.

Скорошно изследване върху мишки, проведено от учени от Калифорнийския университет в Сан Диего и Медицинския институт „Хауърд Хюз“, разкрива ключова мозъчна верига между перилокус коерулеус и вентралната тегментална зона (VTA), която стимулира консумацията на вкусна храна. Резултатите са публикувани в престижното научно списание Science.

Как допаминовите неврони във влияят върху хранителното поведение?

Допаминовите неврони във VTA, известна като „център на възнаграждението“ в мозъка, играят ключова роля в хедонистичното хранене и могат да намалят ефективността на медикаментите срещу затлъстяване.

Хранителното поведение преминава през три фази:

  1. Търсене на храна (иницииране)

  2. Консумация (поддържане)

  3. Засищане (прекратяване на храненето)

С помощта на картографиране на невронни вериги и оптогенетика (метод за контрол на невроните чрез светлина) учените установяват, че допаминовите неврони във VTA не влияят на началото на храненето, а се активират само по време на консумацията. Освен това, активността им се променя в зависимост от вкуса на храната.

Влиянието на семаглутид върху апетита

Семаглутид – агонист на глюкагоноподобния пептиден рецептор 1 (GLP-1R), който изпраща сигнали за ситост в мозъка – потиска активността на допаминовите неврони във VTA. В резултат мишките, третирани със семаглутид, намаляват приема на храна и показват по-ниска активност на тези неврони.

Въпреки това изследователите откриват, че изкуственото активиране на VTA невроните по време на хранене може да преодолее ефекта на семаглутид, водейки до увеличен прием на храна и продължителност на консумацията.

Защо някои лекарства срещу затлъстяване не действат ефективно?

Проучването показва, че с намаляването на теглото активността на допаминовите неврони във VTA се повишава, увеличавайки апетита и приема на висококалорични храни. Това може да обясни защо някои хора, приемащи семаглутид, не успяват да контролират преяждането.

Учените откриват, че таргетираното инхибиране на тези неврони може да обърне този ефект и да повиши ефикасността на медикаментите срещу затлъстяване.

Нови възможности за лечение на затлъстяването

Механизмът, чрез който допаминовите неврони във VTA регулират храненето, предоставя ценна информация за ролята на вкусната храна върху апетита. Изследването на взаимодействията между тези неврони и други мозъчни структури може да отвори нови възможности за разработване на по-ефективни стратегии за борба със затлъстяването и метаболитните нарушения.

Заключение: Разбирането на невронните механизми зад хедонистичното хранене може да помогне за оптимизиране на терапиите срещу затлъстяване и подобряване на тяхната ефективност. Продължаващите проучвания в тази област биха могли да доведат до персонализирани подходи за контрол на апетита и управление на теглото.

Източник: Medical Xpress