Разстройството от аутистичния спектър (ASD) се характеризира с общи различия в двигателното и социалното поведение, но също така е състояние, което засяга отделните хора по уникален начин. Целта на учените, които се опитват да разберат какво го причинява, е да идентифицират особеностите в мозъка, които могат да обяснят разнообразните му прояви и общите черти при всички възрасти.
Последното изследване на екип от Университета в Рочестър, Ню Йорк, използва усъвършенствани техники за сканиране, за да надгради предишнни разработки върху вариациите в неврологията на хората с аутизъм. По този начин то предлага по-близък поглед върху плътността и структурата на сивото вещество на мозъка.
Често е трудно да се направи подобен анализ при живи хора, така че голяма част от съществуващите данни се основават на по-възрастни, на които е била направена аутопсия. Но новата технология за заснемане и обработка на изображения означава, че вече можем да видим как е устроен мозъкът и при по-млади.
Мозъчни области при деца с аутизъм с по-голяма (червено) и по-малка (синьо) плътност на невроните в сравнение с децата без аутизъм. (Christensen et al., Autism Research, 2024)
„Прекарахме много години в описване на по-големите характеристики на мозъчните региони, като дебелина, обем и извивка“, казва неврологът Закари Кристенсен от Университета в Рочестър.
„По-новите техники в областта на невроизображенията обаче, използвани за характеризиране на клетките с помощта на МРТ [магнитно-резонансна томография], разкриват нови нива на сложност по време на развитието.“
Изследователите използват висококонтрастна форма на ЯМР, за да изградят подробни карти на мозъците на 142 деца с аутизъм, като ги сравняват с изображения, направени от 8971 контролни групи (деца без подобна диагноза). Единият набор от измервания е направен, когато доброволците са на 9 или 10 години, а последващият - няколко години по-късно.
Сравненията разкриват по-ниска плътност на невроните в определени области на мозъчната кора, за които се смята, че отговарят за способността ни да учим, да разсъждаваме, да решаваме проблеми и успешно да формираме спомени.
В други области плътността на невроните се е увеличила. Такъв е случаят например в амигдалата, която според учените помага за обработката на емоциите. Нещо повече, при сравняването на деца с аутизъм с такива със СДВХ и тревожност, тези различия, изглежда, са специфични за аутизма.
Все още е рано да се каже какво означават тези разлики в плътността, но те биха могли да помогнат да се обяснят някои от характеристиките на аутизма. Важното е, че новите методи за изобразяване означават, че вече можем да проследяваме развитието на състоянието.
„Ако характеризирането на уникалните отклонения в структурата на невроните при хората с аутизъм може да се извърши надеждно и сравнително лесно, това открива редица възможности за характеризиране на начина, по който се развива аутизмът“, казва Кристенсен.
„Тези мерки могат да се използват за идентифициране на лица с аутизъм, които биха могли да се възползват от по-специфични терапевтични интервенции.“
Едва наскоро учените успяват да проведат неинвазивно сканиране на мозъка с такава точност и толкова високо ниво на детайлност. Освен това вече се полагат усилия за проследяване на хора с аутизъм за по-дълги периоди от време, за да се помогне да се разберат промените в мозъка, които означават, че те виждат света по различен начин.
„Това наистина променя познанията ни за развитието на мозъка, тъй като проследяваме тази група деца от детството до ранната зряла възраст“, казва неврологът Джон Фокс от Университета в Рочестър.
Изследването е публикувано в Autism Research.
Източник: Science Alert
