Едно от най-подробните проучвания досега затвърждава връзката между аутизма и това, което живее в червата.

Новият анализ изследва не само бактериите, обитаващи храносмилателния тракт, но и гъбичките, археите и вирусите, които могат да бъдат открити там.

Екипът, ръководен от изследователи от Китайския университет в Хонконг, е разработил цялостен анализ, който разкрива връзка между промените в целия състав на чревния микробиом и диагнозата разстройство от аутистичния спектър.

Въпреки че все още не разбираме тази връзка, натрупващите се доказателства предлагат нови начини както за диагностициране, така и за разбиране на аутизма.

"Това, което е вълнуващо в настоящото проучване, е, че то открива възможност за изследване на специфични биохимични пътища и тяхното въздействие върху различни аутистични характеристики", казва неврологът Бхисмадев Чакрабарти от университета в Рединг, Великобритания, който не е свързан с изследването.

"То би могло да предостави и нови начини за откриване на аутизма, ако се окаже, че микробните маркери засилват способността на генетичните и поведенческите тестове да откриват аутизма. Една бъдеща платформа, която може да комбинира генетични, микробни и прости поведенчески оценки, би могла да помогне за преодоляване на недостига на средства за откриване на аутизма."

Все повече проучвания откриват връзка между променения състав на чревния микробиом и аутизма, въпреки че причината за нея не е установена. Но все още има много неща, които не знаем за това как нашият чревен микробиом - т.е. процъфтяващата общност от микроорганизми, която живее в храносмилателния тракт - влияе на настроението, мислите и дори на вземането на решения.

Предишни изследвания на връзката между микробиома и аутизма се фокусираха единствено върху различията в бактериите. За да изследват явлението по-подробно, гастроентерологът Сиу Нг от Китайския университет в Хонконг и нейните колеги разшириха фокуса си, за да включат целия чревен метагеном.

Те секвенират фекални проби от 1627 деца, както с, така и без диагноза аутизъм, като разглеждат всички различни царства микроби, които могат да бъдат открити в тях. И този анализ разкрива някои сериозни разлики в микробиомите на децата с аутизъм.

Изследователите идентифицират 14 археи, 51 бактерии, 7 гъбички, 18 вируса, 27 микробни гена и 12 метаболитни пътя, които се различават между невротипичните деца и децата с аутизъм.

Ако данните им се подадат на алгоритъм за машинно обучение, всяко едно от тези царства може да даде диагностична точност, която е по-добра от случайното предположение, но не и невероятно добра. Но комбинирането на всички данни за оценка на няколко царства, която включва 31 маркера, дава много по-висока диагностична точност - между 79,5 и 88,6 % в зависимост от възрастовата група.

Това е едно от най-обширните и всеобхватни проучвания от този вид, провеждани досега, и резултатите не само потвърждават връзката между червата и аутизма, но и предлагат път напред както за проучвания на механизмите зад аутизма, така и за тестване за него при деца по сравнително прост и неинвазивен начин.

"Това е добре планиран и изпълнен проект, който отчита редица смущаващи фактори и потвърждава резултатите в множество независими проби", казва Чакрабарти.

"С резултатите от това проучване определено се разширява обективът, през който разглеждаме микробиотата в аутизма. Съществува дори възможност за използване на многокомпонентни микробни маркери за подпомагане на диагностицирането на аутизма."

Изследването е публикувано в Nature Microbiology.

Източник: Science Alert