Когато мощната експлозия в Бейрут създаде огромен облак с формата на гъба и уби стотици и рани хиляди, онлайн коментаторите и любителите на теориите на конспирациите побързаха да заявят, че в столицата на Ливан е избухнала ядрена бомба.

Властите в страната заявиха, че случаят почти със сигурност не е такъв. Но преди и те да излязат с официално изявление, според което експлозията е предизвикана от огромни запаси с амониев нитрат, съхранявани в склад край пристанището, експерти, изучаващи ядрените оръжия, отхвърлиха категорично идеята, че Бейрут е бил ударен от ядрена бомба.

Според Мартин Пфайфър, докторант в Университета на Ню Мексико, който изучава ядрените оръжия в човешката история, заяви, че при експлозията отсъстват два ключови елемента на ядрената детонация – „заслепяващият бял проблясък“ и термален пулс (или прилив на топлина), който би предизвикал пожари в целия район и би изгорил жестоко кожата на хората.

Да, експлозията е предизвикала силна ударна вълна, която е изпочупила прозорците в града. За кратко облакът над нея дори се е разширявал по начин, който често се наблюдава в историческите кадри на ядрените взривове.

Пфайфър обаче отбелязва, че подобни облаци, известни на изследователите на оръжия като Облак на Уилсън, се образуват, когато влажният въздух се компресира и накара водата в него да се кондензира. Накратко – това не е характеристика, присъща единствено за ядрените бомби,

Не на последно място, Пфайфър показа видео, на което можем да видим взривяването на ядреното оръжие Дейви Крокет и от което ясно си личи, че двете експлозии нямат нищо общо помежду си. Да, мощността на Дейви Крокет е била едва 1/10 от тази на експлозията в Бейрут. Но първо, при взрива в Бейрут липсва характерният проблясък и второ, не са открити следи от радиация в столицата.

Източник: Science Alert