Вероятно сте забелязали, че когато някой дребосък се опитва да свърши нещо сложно, често изплезва език. Всички, изглежда, правим това несъзнателно, но защо?

Сравнителният когнитивен невроучен и старши лектор по психология д-р Джилиан Форестър решава да потърси отговора на този въпрос в научен труд от 2015 г., озаглавен Slip of the tongue: Implications for evolution and language development.

„Първоначалната идея да проучим изплезването на езика се роди случайно – разказва д-р Форестър. – С мой колега проучвахме предпочитанията на хората да използват конкретна ръка при фина и груба моторика и забелязахме, че езиците на децата са видими по време на тези дейности.“

Форестър и колегите ѝ сформират група от малки доброволци, които трябва да извършат няколко задачи с ръцете си – от отключването на ключалки до игра на сложни игри. Всяко следващо занимание е по-трудно от предишното. Също така им разказват истории, за да проверят способността им да си припомнят подробности – тази задача има контролна функция и в нея, разбира се, не участват ръце.

Докато наблюдават децата, учените установяват, че изплезването е нещо съвсем обичайно при задачи, включващи ръцете, и се случва най-често при занимания, които имитират разговор под формата на редуване. Също така, изглежда, езикът се изплезва предимно в дясната част на устата, което от своя страна подсказва за произхода на това поведение.

„За мен най-вълнуващото тълкуване на изследването е, че дясната дейност на езика и ръцете по време на фини двигателни задачи подкрепя идеята, че артикулацията на ръката и езика се управлява от споделени мозъчни процеси - казва Форестър. - Това би вероятно е осигурило естествен мост за ранна комуникационна система на ранния човек и ѝ е позволило да премине от жестове с ръце към реч.“

Италианците например са прекрасен пример за това, че двигателната функция е езиковото умение са пряко свързани – при тях жестикулацията и разговорите определено вървят ръка за ръка. Връзката между двете е изучена по-подробно в проучване от 2019 г., което открива, че областта в мозъка, която се активира от сложни движения на ръцете, се намира точно до онази, отговорна за езика. Това е мястото, където еволюционният произход се среща с анатомичния, тъй като нашите ръце и езици са „единствените фини артикулатори на телата ни и се контролират от припокриващи се части от нашия мозък“, каза Форестър пред Live Science. Любопитно е, че и двете части се намират в лявото полукълбо (както вече отбелязахме, езиците имат навика да се изплезват от дясната половина на устата).

Невроизображения от същото проучване показват, че т.нар. двигателно „преливане“ би могло да обясни защо езиците се опитват да се намесят в ситуации, в които ръцете започват да се движат, тъй като двете припокриващи се мрежи буквално се „разливат“ една върху друга. Извеждането на езика вероятно представлява своеобразен начин да го задържите неподвижен или той чисто и просто се опитва да ви помогне в случаите, когато ремонтирате сложен часовников механизъм. В края на краищата той е чисто и просто едно най-обикновено влажно да положи най-добрите усилия на езика да ви помогне да поправите сложен часовников механизъм.

Източник: IFLScience