Ново изследване, публикувано в Journal of Affective Disorders, открива, че физическите упражнения – било то с ниска или висока степен на натовареност – могат значително да облекчат симптомите на тревожност. Учените проследяват 286 души със синдром на тревожност по време на редовни тренировки в рамките на 12 седмица. Те откриват, че макар и по-натоварващите упражнения да оказват по-голям ефект, по-леките също допринасят значително и облекчават симптомите на тревожност.
След като набират доброволци за своето проучване от центрове за първична медицинска помощ в Швеция, авторите им назначават на произволен принцип тренировъчен режим с различна степен на натовареност (ниска или висока). Част от участниците са включени в контролна група – те не са участвали в тренировките. Вместо това са информирани за стандартните ползи от физическата активност у дома.
Всяка тренировка трае един час. Целта на неинтензивните е да покачи сърдечния ритъм до 60 процента от максимума, а на високо интензивните – до 75 процента.
В края на 12-седмичния период вероятността хората, участващи в неинтензивните групови тренировки, да се чувстват по-добре и по-малко тревожни, е била 3,62 пъти по-висока в сравнение с контролната група. При доброволците, подложени на по-интензивни упражнения, вероятността е 4,88 пъти по-голяма. Важно е да отбележим, че тези резултати не са пропорционални по отношение на редуцирането на депресията, което означава, че упражненията могат да облекчат тревожността посредством механизъм, който независим от своя антидепресивен ефект.
Учените все още не знаят по какъв точно начин упражненията оказват ефект върху тревожността. Съществуват обаче няколко хипотези, които ще бъдат проучени за в бъдеще. Така например специалистите спекулират, че вероятно частична роля играе социалният аспект на груповите тренировки, тъй като голяма част от доброволците в проучването са били социално изолирани и съответно контактът с други хора може да е имал терапевтичен фект.
Освен това упражненията вероятно стимулират отделянето на хормон, наречен инсулиноподобен растежен фактор I (IGF-1), който стимулира невропластичността и смекчава тревожността при мишки.
Източник: IFLScience
