Оказва се, че най-често срещаните видения, на практика присъстващи при всички доброволци, са твърде правилни геометрични форми. Това са спирали и тунели, покрити с регулярни, макар и постоянно променящи се текстури. Подобни са и свидетелствата за халюцинации от 

хора, преживели екстремен стрес, глад, измръзване, изолация, “отвличане от извънземни”.

Психолозите започват да предполагат, че това се дължи на конкретен умствен механизъм, който дава дефекти от един тип при всички индивиди, когато е поставен в екстремни условия. Допускат, че причината е конкретният начин на свързване на нервните клетки в ретината или на тези в мозъка, обработващи зрителната информация. Но с методите на психологията е невъзможно да се изследва тази хипотеза.

Универсалността на спиралните видения, тунела и усещането за излизане от тялото може да послужи и за подкрепа на една по-проста хипотеза –

светът на отвъдното обективно съществува!

Според допитване на „Галъп” от 1984 г. всеки деветнадесети американец е имал „преживяване, подобно на смърт” (near-death experience - NDE). За NDE разказват обикновено хора, излезли от клинична смърт, кома, инсулинов шок и други подобни ситуации, когато мозъкът е близо до смъртта. Разказите съдържат всички елементи на наркотичните халюцинации, но често включват и усещане за спокойствие и любов, наблюдаване отгоре на операционната зала, собственото тяло и суетящите се около него доктори, ярка бяла светлина, среща с Божественото или отдавна починали роднини.

Дотук няма ясни улики, които да натежат в полза на мистичното или на научното обяснение за тези преживявания отвъд обикновеното. От една страна, някои от преминалите през NDE могат точно да повторят това, което медицинските сестри са обсъждали по време на „смъртта” им. От друга, учени като Сийгел казват: „Ние можем точно да регулираме истинността на преживяването чрез дозата на халюциногена. Според количеството поето вещество хората преминават от псевдохалюцинации към истински. При първите аз виждам малкото зелено човече срещу мен, но знам, че в действителност не е там. При истинските пак

виждам малкото зелено човече и, Господ ми е свидетел - то Е там!

Трябва да изтичам за пистолета си и да се защитя!”.

Междувременно една друга наука напредва с бързи крачки – невробиологията. През 1981 г. Нобеловата награда за физиология и медицина получават американските учени Дейвид Хюбъл и Торстен Визел, които през 50-те години с единичен електрод сондират неврон по неврон и научават първите подробности за обработката на зрителната информация в мозъка. Тяхната пионерска работа вдъхновява много изследователи и днес зрителната част от мозъчната кора е една от най-подробно изучените части на главния мозък. Намира се на повърхността му, отзад на темето, а една част с диаметър от около 5 см при човека (но съдържаща милиони нервни клетки) е обозначена като V1. Тя извършва първите и най-елементарни стъпки от обработката на нервните импулси, постъпващи от очната ретина. Хюбъл и Визел се насочват към тази област с амбицията да разберат каква е функцията на отделните й неврони.