Какво става обаче, ако безкрайността не е точно безкрайност и това огромно пространство от звезди и паралелни вселени всъщност в един момент

се затваря като сапунено мехурче и се рее в необятната празнота...

редом до други такива мехурчета, всяко от което е мултивселена тип 1?

Тази идея се базира на теорията за тъй нареченото хаотичнo разширяване (chaotic inflation) на пространството след Големия взрив. Хипотезата е, че след взрива пространството е започнало да се разширява неимоверно бързо и (естествено) във всички посоки, но в някои региони от него този процес се е забавил и там са се оформили своего рода „джобове” или „мехури”, пълни с материя, разделени, разбира се, от бездни празнота.  Един такъв регион би могъл да е нашата мултивселена тип 1. Според Тегмарк е възможно редом с нас да се намират други такива мултивселени, в които физичните закони и измеренията, такива, каквито ги познаваме, са поели в посока, твърде различна от тази, с която сме свикнали като „нормална”.

Например някои теоретици смятат, че в „родния” Космос някога

са съществували на равни начала не 3, а цели 9 пространствени измерения!

Още на ранен етап от еволюцията на Вселената обаче трите измерения, които приемаме като даденост, са взели връх, докато останалите шест са били „стеснени” до толкова микроскопични размери, че в момента не е възможно да бъдат „наблюдавани” в класическия смисъл на думата.

Възможността отвъд безкрая да има други вселени, където нещата са се развили другояче, ражда интересни алтернативи. Като вселени с повече от 3 „големи” пространствени измерения, където атомите са толкова нестабилни, че думата „материя” просто е неприложима… Или пък нещо още по-радикално - места, където съществува повече от едно „времево” измерение. Дори още по-малки разлики биха могли да направят другите мултивселени коренно различни от нашата. Тегмарк дава един прост пример за това какво би се случило, ако условията, установени на случаен принцип след Големия взрив, бяха други. Ако електромагнитната сила, една от четирите основни във Вселената, беше само с 4 процента по-слаба, елемент като водорода нямаше да съществува, респективно нямаше да има и звезди. Ако пък протоните бяха с 0,2 процента по-тежки, те биха могли да се превърнат в неутрони и да дестабилизират атомите. Това идва да покаже колко странни и чужди биха могли да бъдат другите мултивселени около нас.

Музика в безкрая...

Според физици като Бърт Овърт Вселената - такава, каквато я познаваме, представлява своеобразна мембрана, подобна на водна повърхност или лист хартия. Тази идея води началото си от 70-те години на 20. век и е известна като Струнната теория (String theory).

Според това новаторско виждане всичко в нашата Вселена е изградено от изключително малки обекти, наподобяващи струни. Когато една струна вибрира в дадена честота, тя, образно казано, създава елементарни частици - кварки, електрони, протони. Със своята „мелодия” струните създават и фундаменталните сили, които държат Вселената цяла - магнетизма, слабата ядрена сила, която кара ядрата на някои елементи да се разпадат и чрез която се синтезират нови елементи в сърцето на звездите, силната ядрена сила, която крепи ядрото на атома, и накрая гравитацията. За да е възможен този модел, са необходими 10 измерения, в които да вибрират струните.