До 1995 г. съществуват 5 варианта на Струнната теория, докато физикът Едуард Уитън не предлага нова, тъй наречена М-теория (M-theory), която елегантно ги обединява в едно, прибавяйки допълнително 11. измерение. Резултатът - космическите струни се преплитат в огромни суперструктури, наречени мембрани. Така този „божествен концерт” превръща Вселената, в която живеем, в нещо като постоянно променящ се обект - мембрана, която се рее и се изменя подобно на водна повърхност. 4-измерната ни реалност е също една такава плоскост, паралелна с други такива, движещи се в различни измерения.
Овърт и колегите му смятат, че тя е била създадена, когато паралелна мембрана, движеща се в горните измерения, се е блъснала в нея още преди да има материя. Този гигантски протокатаклизъм е генерирал енергия и е създал фотоните, кварките и останалите елементарни частици, а впоследствие звездите и нас.
И все пак дали в 11-ото пространство плуват други вселени-мембрани и дали на някои от тях има живот?
Футуристът и физик Мичио Каку смята, че това е възможно и че съществуват други мембрани, подобни на нашата, както и такива, в които царят физични закони, неподдаващи се на математиката, с която разполагаме.
Перспективата за пътуване към подобни светове изглежда вълнуваща, но за да се създаде„проход” в реалността дори теоретично, ще са необходими гигантски количества енергия. Нищо по-малко от взрив на свръхнова например, освен ако не приемем вероятността да съществуват „слаби” точки - тунели между тези вселени.
Интересно е да се отбележи, че според М-теорията гравитацията би могла да е такъв пътешественик. Според физици като Лиза Рандъл гравитацията изглежда слаба в сравнение с другите фундаментални сили поради факта, че тя тече като река между различните измерения и така губи част от енергията си.
Николай Тодоров
