Химически завод в Индия е първият в света, който прилага нова система за улавяне на въглеродните емисии и превръщането им в сода за хляб.
Заводът Tuticorin Alkali Chemicals в индустриалния пристанищен град Тутикорин очаква да обърне около 60 000 тона въглероден диоксид годишно в сода за хляб и други химически вещества. Учените, разработили процеса казват, че техниката може да се използва, за да се уловят и трансформират до 10 процента от глобалните емисии от въглища.
Докато технологията за улавяне на въглеродни емисии не е нещо ново, забележителното на инсталацията в Тутикорин е, че тя работи без субсидии от държавата – което предполага, че учените са разработили печеливша, практична система, която може да има търговския потенциал да се разрасне и върху други заводи и индустрии.
„Аз съм човек на бизнеса, не съм мислил да спасявам планетата – казва изпълнителният директор на завода Рамачадран Гопалан пред Би Би Си. „Имахме нужда от надежден поток на въглеродния диоксид и това беше начина да го получим.“
Изобретателите на новата техника, Carbon Clean Solutions са разработили системата във Великобритания. Процесът, който разработват, използва патентован химикал за филтриране на въглеродните молекули.
Анирудха Шарма, изпълнителният директор на Carbon Clean Solutions казва, че подходът на компанията е да мисли реалистично, партнирайки си със скромни, нискорискови предприятия, докато се изгражда – и твърди, че същата стратегия е необходима при цялата индустрия за улавяне на въглеродни емисии.
„До момента идеите за въглеродно улавяне са се съсредоточавали основно върху големи проекти и рискът е толкова висок, че те са скъпи за финансиране – казва Шарма пред Guardian – искаме да създадем заводи в малък мащаб, за да освободим технологията от риск, като я направим напълно нормална търговска възможност.“
В установката на Тутикорин заводът гори въглища, за да произвежда пара, която захранва различните процеси за производство на химикали. Една „мъгла“, която съдържа специалното вещество на Carbon Clean отделя въглеродните емисии в комина, които се извеждат в смесителна камера със сол и амоняк.
Крайният продукт може да се използва за производството на сода за хляб (натриев карбонат) или редица други съединения за употреба в производството на стъкло, почистващи препарати, дезинфектанти и подсладители.
Идеята за разделяне на молекулите въглероден диоксид от димните газове не е нова, но екипът, разработил системата твърди, че техният филтриращ химикал е по-ефективен от амино съединенията, използвани по-рано и работи с по-малко енергия.
Фактът, че въглеродът се използва за получаване на полезен вторичен продукт, а не се изолира някъде (например, не се заравя в земята) е от голямо значение. В това се състои разликата между технологиите за „въглеродно улавяне“ и „въглеродно улавяне и утилизация.“
А като се имат предвид разходите, свързани с изграждането на системите за въглеродно улавяне, възможността страничният продукт да се продава успешно е изключително важна, за да се направи технологията жизнеспособна от финансова гледна точка в дългосрочен план.
Източник: Science Alert
