Изменението на климата, причинено от емисиите на CO2, които вече са в атмосферата, ще намали световния БВП през 2050 г. с около 38 трилиона щатски долара, или почти една пета, независимо от мерките, които човечеството ще предприеме по отношение на въглеродното замърсяване, твърдят изследователи.

За да се избегнат още по-опустошителни икономически последици след средата на века обаче, намаляването на емисиите на парникови газове възможно най-бързо остава от решаващо значение, съобщават те в списание Nature.

Икономическите последици от изменението на климата могат да нараснат с десетки трилиони долари годишно до 2100 г., ако планетата се затопли значително над два градуса по Целзий над нивата от средата на 19-ти век.

Средната температура на повърхността на Земята вече се е повишила с 1,2 °C над този показател, което е достатъчно, за да се засилят горещите вълни, сушите, наводненията и тропическите бури, които стават още по-разрушителни поради покачването на морската вода.

Годишните инвестиции, необходими за ограничаване на глобалното затопляне под 2 °C - крайъгълната цел на Парижкото споразумение от 2015 г. - са малка част от щетите, които ще бъдат избегнати, установяват изследователите.

Оставането под прага от 2 °C "би могло да ограничи средната загуба на регионални доходи до 20 % в сравнение с 60 %" при сценарий с високи емисии, заяви за АФП водещият автор Макс Коц, експерт по науката за сложността в Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK).

Икономистите не са единодушни по отношение на въпроса колко средства трябва да бъдат похарчени, за да се избегнат щетите от климата. Някои призовават за огромни инвестиции още сега, докато други твърдят, че би било по-рентабилно да се изчака, докато обществата станат по-богати, а технологиите - по-напреднали.

Бедните страни са най-силно засегнати

Новото изследване не навлиза в този дебат, но направената в него оценка на икономическите последици, помага да се обоснове необходимостта от амбициозни действия в близко бъдеще, смятат авторите и други експерти.

"Нашите изчисления са изключително подходящи" за подобни анализи на разходите и ползите, каза съавторът Леони Венц, също изследовател в PIK.

Те биха могли също така да послужат за изготвяне на правителствени стратегии за адаптиране към климатичните въздействия, за оценка на риска за бизнеса и за водените от ООН преговори за компенсации за развиващите се страни, които почти не са допринесли за глобалното затопляне, каза тя за АФП.

Проучването установява, че най-силно ще бъдат засегнати тропическите страни - много от тях с икономики, които вече са се свили поради климатичните щети.

"Страните, които са най-малко отговорни за изменението на климата, се предвижда да претърпят загуба на доходи, която е с 60 % по-голяма от тази на страните с по-високи доходи и с 40 % по-голяма от тази на страните с по-високи емисии", каза старшият учен от PIK Андерс Леверман.

"Те също така разполагат с най-малко ресурси за адаптиране към последиците от изменението на климата."

Богатите страни също няма да бъдат пощадени: прогнозите са, че до 2050 г. доходите на Германия и Съединените щати ще намалеят с 11%, а на Франция - с 13%.

Прогнозите се основават на четири десетилетия икономически и климатични данни от 1600 региона, а не на статистически данни на ниво държава, което позволява да се включат и щети, които предишни проучвания са пренебрегвали, като например екстремни валежи.