Липсата на готовност за донорство за органи изправя медицинската наука пред гигантски проблем. Според японските учени решението е хибрид между човек и животно.

Минотаври, харпии, русалки: още от древността човешкото въображение създава хибриди – полу-хора, полу-животни. Тук трябва да подчертаем – именно въображението!  Сега обаче подобни смесени същества стават действителност.

През 2019 г. японското правителство за първи път разрешава научни експерименти, в които се развъждат животински ембриони, снабдени с човешки клетки. Целта е да се отгледат спешно необходимите изкуствени органи за присаждането им на хора. В САЩ също се провеждат подобни опити. През април 2021 г. международен екип изследователи съобщава за писание Cell, че са успели да създадат ембриони от човешки и маймунски клетки, независимо че ембрионите оцелели само няколко седмици. Тези съобщения карат застъпниците на научната етика да застанат нащрек. Те настояват за дебат, който позволява диференцирано мнение. Какви са доводите и какви опасенията във връзка с подобни експерименти?

Защо са нужни изкуствени органи?

Стотици хиляди хора по света очакват трансплантация на органи. Всеки ден хиляди умират поради недостига им. А с малки изключения готовността за дарителство систематично намалява от 20 години насам. Но дори и всеки да има донорска карта, пак е съмнително, че ще се отговори на търсенето. Медиците си блъскат главата по какъв друг начин да се набавят подходящи органи.

Какво е новото?

Катърът – резултат от кръстоската между магаре и кобила, е известен на всеки. Кръстоските лигър (лъв и тигър) и уолфин (делфин и кит от whale и dolphin) са много по-редки, но все пак съществуват. През 20-те години на ХХ век в Съветския съюз дори са правени опити за кръстосване на хора и маймуни, но безуспешни. Но „химерите“ – както се наричат изкуствено създадените смесени същества – нямат почти нищо общо с това. При съвременните експерименти става дума да се създаде организъм, съставен от различни клетки: следователно химерата прасе-човек би била „нормално“ прасе, само че с човешко сърце. Генотипът не се смесва. Опитът с животни успява още през 1984 г. а през 2013 г. учените имплантират човешки клетки в мозъка на мишки, които са по-интелигентни от останалите гризачи. Истински новото – и потресаващо – в най-новите изследвания обаче е, че още в зародишите трябва да се имплантират човешки клетки и да се износят от женските животни. Вследствие на това не само човешкият дял в подобни химери ще бъде по-висок, но теоретично става възможно човешки клетки да се открият и в други органи – включително в мозъка. 

Аргументите „за“

Защитниците на начинанието успокояват: първо, химерите са нещо съвсем нормално. Всеки човек, който живее с присаден орган, по принцип е химера. Същото се отнася и за животинските тъкани. Защото още от средата на 60-те години на ХХ век се извършват ксенотрансплантации (присаждане на животински клетки, тъкани или органи на хора). Упрекът, че в случая животните се третират като складове за резервни части, също не стряска застъпниците. Да се отглежда прасето единствено с цел  да се вземе от него орган за донорство от морална гледна точка не е по-осъдително, отколкото да се отглежда за пържоли, твърдят те. Разбира се, при положение изследователите да докажат, че животното не притежава нито човешко съзнание, нито човешки способности.

Аргументите „против“

Критиците на начинанието изтъкват, че първо, става въпрос за това къде започва моралът: защото за химерите все още са нужни стволови клетки – а те се получават чрез умъртвяване на човешки ембриони. Колкото и спорна да е тази тема, по-важен е въпросът с каква вероятност учените изобщо могат да изключат възможността чрез този метод да възникват животни с човешки качества. Досега все още е неизвестно къде точно се заселват човешките клетки. Освен това за опитите се използват предимно животни, които приличат на хората, поради което съществува опасност от създаване на истински хибрид. Ето защо следва да се инвестира в алтернативен способ, който не е толкова рискован.

Крият ли изследванията огромен потенциал, който да осигури на хиляди хора живот, лишен от мъки и страх? Или трябва да има морални граници, които да не се прекрачват даже в интерес на напредъка на медицината? Каквото и да стане с японските опити – експериментът за създаване на химери повдига отново прастария въпрос за разликата между човека и животното. Защото как да тълкуваме понятието „животно“, ако става дума за прасе с човешки органи или маймуна с човешки мозък? Какви права биха имали такива същества?