Интересна форма на статистическа обвивка на информационен вирус е свързана с промяната на мащаба на вертикалната ос на интересуваща ни графика. Ако например трябва да „напудрим” мижав растеж – отрязваме вертикалната ос малко под стойността в началния момент и прилагаме дребен мащаб – например 1 деление съответства на 0,05%. Е, на такава графика растеж от 0,15% за 3 години вече изглежда внушително. А сега идва друга задачка – трябва визуално „да скрием” голяма инфлация. Няма проблем! – този път оставяме вертикалната ос да тръгне от 0, слагаме началната стойност на измерваната величина да е 100 единици и поставяме едър мащаб – например едно деление съответства на 5 единици.

Така инфлация от 15% за 3 години изглежда съвсем прилично

(стига да не искате мнението на тези, които нямат повишение на заплатата и трябва да се оправят с такава инфлация – те може и да ви кажат нещо неприлично, ако се опитате да ги убедите, че инфлацията е „нормална”).

Следващият пример за статистическа обвивка на информационен вирус се нарича „ако растежът ти е малък, гордо рапортувай

растежа на растежа”.

Иначе казано – ако първата производна е малка, опитай с втората! Пример - увеличението на брутния вътрешен продукт на една държава в две поредни години е, както следва: 2009 – 100 мерни единици; 2010 – 101 мерни единици; 2011 – 102,5 мерни единици. Премиерът е притеснен – лоша работа, растежът в проценти година за година е – 2010 – 1%, 2011 – 1,49%. Ще трябва много да се лъже в предизборната кампания! Няма страшно, казва финансовият министър – моите статистици ми казаха, че за 2011 г. нарастването на растежа е (1,49-1)/1 = 49%! 49 процента – ехей, кой е като нас!

Много интересна и често срещана статистическа обвивка на информационен вирус се нарича

„манипулация на извадката”.

Китайците са по-умни от канадците! Ами да - в канадските университети на изпитите по естествени науки почти няма скъсани китайци, докато 1/3 от канадците получават двойки. Но я да помислим, стъпвайки на факта, че процентът на глупаците и гениите навсякъде по света е еднакъв. Китайските семейства пращат децата си да учат в чужбина само ако шансовете за успех са много големи (детето е било много добър ученик). Така извадката от китайците се състои почти само от силни студенти и те не получават двойки. При канадците има силни, слаби и калпави студенти. Затова там и двойките са по-често срещани.