Според анализ на две малки, но интригуващи проучвания, приемът на сериозно количество кофеин всеки ден може да попречи на способността на мозъка да се пренастройва.
Учени от Изследователския център по невромодулация към болница "Бътлър" в Провидънс, Роуд Айлънд, анализират мозъчни сигнали, свързани с ученето и подаването на спомени, при 20 души, като откриват изненадващи подробности, оспорващи предположенията, че кофеинът насърчава пластичността.
"Тези предварителни данни подчертават необходимостта от пряко тестване на ефектите на кофеина в перспективни и добре подсигурени проучвания, тъй като на теория те предполагат, че хроничната употреба на кофеин може да ограничи ученето или пластичността", пишат изследователите в публикувания си документ.
Благодарение на способността си да блокира аденозина - сигнално химическо вещество в мозъка, което ни помага да се чувстваме сънливи в подходящия момент, кофеинът има репутацията на вещество, което ни ободрява.
Аденозинът също така влияе върху процес, наречен дългосрочно потенциране (LTP), който на прост език представлява начинът, по който невронните клетки в мозъка укрепват връзките помежду си - смята се, че това е от решаващо значение за възприемането на нова информация и адаптирането на мозъка във времето.
Общо 16 души, които пият между една и пет кофеинови напитки на ден, и четирима, които почти не употребяват кофеин, са подложени на процес на мозъчна стимулация, чиято цел е да имитира готовността за учене в мозъка, наречен повтаряща се транскраниална магнитна стимулация или rTMS.
След това екипът търси признаци на електрически импулси в нервната система като начин за измерване на LTP. При тези, които не пият кофеинови напитки, въпросните LTP ефекти се оказват значително по-силни.
Според изследователите редовната стимулация от кофеина може да предизвиква противодействащ ефект в мозъка, което може да обясни по-ниските нива на пластичност - но засега това е само хипотеза.
Има, разбира се, и известни уговорки: в това изследване са участвали само 20 души. Прегледът също така разчита на самостоятелно отчетени дози кофеин, което означава, че изследователите не могат да знаят как различните дози кофеинови напитки действително влияят върху дългосрочната потенцираност.
Въпреки това прегледът е пилотно изследване, което има за цел да даде информация за бъдещи хипотези. Изследователите възнамеряват да продължат проучването с прецизни и добре контролирани бъдещи проучвания, при които времето на прием на кофеин и неговата доза са строго регулирани преди тестовете. Това, казват авторите, би дало "по-добра оценка на бионаличността на централната нервна система и корелацията с реакциите на пластичност".
Връзката между кофеина и здравето вече е доста сложна: в предишни изследвания е доказано, че той има както положителни, така и отрицателни ефекти - от потенциална защита срещу деменция до увеличаване на риска от диабет.
"По-доброто разбиране на начина, по който кофеинът променя основния механизъм на ученето и паметта, както и потенциалното му въздействие върху клиничните ефекти на rTMS, заслужава допълнително внимание", пишат изследователите.
Изследването е публикувано във Frontiers in Psychiatry.
Източник: Science Alert
