Ако са ви учили в училище, че пред съюза „и“ не се пише запетая, то или са ви обяснили погрешно, или сте го запомнили погрешно. Истината е, че запетая пред „и“ много често се налага да се постави, но това не е заради самия съюз (той изисква в ограничени случаи запетайка), а поради някаква независима от съюза причина. С други думи, обикновено съюзът „и“ не изисква запетая, но пред него много често се пише запетая.
Ето и най-общите случаи, при които се пише запетая пред съюза „и“, без да претендираме за изчерпателност.
1. Когато съюзът „и“ се повтаря.
Това май всеки го знае. Когато съюзът „и“ се повтаря, се пише запетая след втория и всеки следващ.
И да искаш, и да не искаш, утре заминаваме.
И учителите, и родителите, и учениците очакваха с нетърпение ваканцията.
2. Когато пред съюза „и“ завършва подчинено изречение.
Тръгнаха към върха, който се виждаше в далечината, и се сбогуваха.
Обадих се на учителката, която ми преподава по математика, и я попитах за задачите.
Ако не вземеш навреме мерки, и ти можеш да пострадаш.
3. Когато пред съюза „и“ завършва обособена част.
Видях един познат, седнал на пейката, и го поздравих.
Играх дълго с другите деца, излезли на двора, и накрая закъснях за вечеря.
Той се спъна, вървейки по алеята, и си навехна крака.
4. Когато пред съюза „и“ завършва вметната част.
Аз си забравих ключовете, разбира се, и се наложи да се връщам.
Празникът се отложи, за съжаление, и рожденичката остана разочарована.
Никой не пострада по време на бурята, за щастие, и решихме да продължим екскурзията.
Не ми се ходи, от друга страна, и ще си остана у дома.
5. Когато пред съюза „и“ има обръщение.
Не мърдай оттук, Мария, и ме чакай да се върна.
Радвам се да ви видя, деца, и бързам да ви поздравя.
За затвърждаване на знанията можете да направите този тест върху пунктуация.
Успех!
Автор: Цветелина Велчева
