Когато през есента на 2002 г. водещото научнo списание New Scientist обяви конкурс с условието, че победителят ще получи наградата само след смъртта си, обществеността реагира с шок. Всъщност предложението не беше толкова страшно, колкото звучеше на пръв поглед. Според условията на конкурса спечелилият получаваше правото да бъде замразен след смъртта си при много ниска температура (около -196 градуса по Целзий) и изпратен в базата със замразени тела на американската организация Cryonics Institute (Институт по крионика).
Там неговото тяло ще очаква времето,
когато медицината и технологиите напреднат дотолкова, че да могат да го върнат към живот.
Това странно течение в науката, наречено крионика (от гръцката дума kryos, която означава „леденостуден”), съществува от няколко десетилетия, а фирмите, занимаващи се със замразяване на хора, вече приютяват над 200 души. Около 1500 пък са онези, които са дали заявка телата им да бъдат съхранени по този начин след края на живота им.
Всъщност криониката не обещава нищо на никого. Тя само дава надеждата, че дори и смъртта да е неизбежна днес, след време това може да се промени. Развитието на медицината, генетиката и нанотехнологиите поне теоретично може един ден да ни осигури безсмъртие и дори да открие начини за съживяване на човешки същества. Ако това стане реалност, криониката може да се окаже билет към утрешния свят.
Едва ли някой би се изненадал, че идеята за замразяването на хора и последващото им съживяване се появява първо в научната фантастика. Почти няма уважаващ себе си космически филм, в който
поне един герой да не е замразен
с цел да запази възрастта си по време на далечните пътувания на звездолетите, продължаващи стотици години. Като основополагаща за науката крионика (с уговорката, че все още много експерти не я смятат за сериозна наука) се сочи книгата „Перспективите на безсмъртието“ от американския физик Робърт Етинджър, в която за първи път концепцията се описва подробно от научна гледна точка. Трудът е публикуван през 1964 г., а три години по-късно Етинджър основава Института по крионика – най-старата организация, занимаваща се с такава дейност, която функционира и в момента. Същата година е извършено и първото замразяване на човек, чието тяло се съхранява и до днес. Това е 73-годишният (тогава) професор по психология Джеймс Бедфорд.
Във всички досегашни случаи на дълбоко замразяване на хора това е ставало непосредствено след тяхната смърт и от правна гледна точка всички „клиенти“ на компаниите, занимаващи се с крионика, се водят мъртви. А местата, на които се съхраняват замразените тела, имат правния статут на гробища.
Всъщност криониката отдавна се използва успешно
при замразяването на отделни клетки или клетъчни линии, което се практикува от много научни центрове по света. При тях рисковете са много по-малки и последващото размразяване е възможно, но невинаги успешно. Проблемите при третирането на човешки тела или други по-големи организми обаче са много по-големи – от предотвратяването на образуване на ледени кристали в човешкото тяло при много ниски температури, което би довело до увреждания на тъканите, през проблема със замръзването на кръвта, до редица въпроси от етичен характер. Сред фундаменталните въпроси, които все още нямат отговор, е дали изобщо е възможно индивидуалното човешко съзнание да бъде запазено само защото мозъкът е дълбоко замразен,
има ли след това начин той да бъде „рестартиран“.
Ако пък това се случи – дали „възкресеният” ще е същият човек или просто работеща система от неврони без спомени и индивидуалност?
