Лексикологията е този дял от езикознанието, който се интересува от лексиката (речника) на езика и лексемата (думата) като речникова единица.
След като миналата седмица се запознахме със синонимното богатство в българския език (виж тук СИНОНИМИ), днес ще си говорим за антонимите.
Антонимите са думи с противоположно значение, които се обединяват въз основата на едно по-общо значение. Това са двойки от думи, които назовават противоположни понятия, но едното от тях не може да се мисли без наличието на другото, затова казваме, че смислово антонимите едновременно се отблъскват и привличат.
Обърнете внимание, че една дума може да бъде антоним на две или повече други думи, които помежду си са синоними. Например „грозен“ има за антоними думите „хубав“, „красив“, „прекрасен“ (те са синоними помежду си) и т.н. Или думата „страхлив“ има за антоними думите „смел“, „храбър“, „безстрашен“ (синоними) и др.
Видове антоними
Антонимите се делят на два основни вида в зависимост от употребата си:
1. Речникови антоними – определят се като антоними според речниковото си значение и независимо от контекста:
висок – нисък
голям – малък
хубав – грозен
умен – глупав
сух - мокър
2. Контекстови антоними – при тази двойка думи противоположните значения се проявяват само при употребата в определен контекст (извън контекста те не са антоними).
Например:
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье
Думите „черен“ и „светъл“ са контекстови антоними във Вазовото стихотворение „Българският език“.
Или:
„Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Думите „хляб“ и „свинец“ са контекстови антоними в Ботевото стихотворение „Борба“.
