Вид морска бактерия ловува плячката си с клетъчни оръдия и абордажни куки, което напомня на пиратски набег срещу друг кораб, пише New Atlas.

Микроскопични битки бушуват около, върху и в нас през цялото време, а микробните бойци използват много по-вълнуващи оръжия, отколкото човек може да си представи.

Авторите на настоящото изследване от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих са наблюдавали нишковидната морска бактерия Aureispira, която атакува подобно на пиратски кораб, като улавя жертвата си с куки и изстрелва снаряди, които я разкъсват.

Aureispira е често срещана морска бактерия, която може да вирее във вода или върху повърхности. Ако в околната среда има достатъчно хранителни вещества, тя води спокойно съществуване, въздържа се от лов и намалява арсенала си от оръжия. 

Когато обаче храната е оскъдна, желанието на бактерията за лов се пробужда. Aureispira се превръща в хищник, обръща към пиратския начин на живот и започва да напада други нищо неподозиращи бактерии, използвайки техники, с които Джак Спароу от "Карибски пирати" би се гордял. 

В необятния океан хранителните вещества, необходими за растежа и размножаването, са разпределени неравномерно. Ето защо някои бактерии са се развили в ефективни ловци.

Когато предприема пиратски набег, бактерията Aureispira първо се приближава до жертвата си, след което изстрелва малки кукички, които се заплитат около флагелите на мишената. Тези подобни на камшици придатъци се използват от много бактерии за придвижване, така че заплитането им не позволява бягство.

След това Aureispira задейства своите клетъчни оръдия. Тя изстрелва високоскоростни снаряди, пробиващи външната мембрана на клетката на жертвата, разпръсквайки вътрешностите й, които след това лесно може да погълне.

За целите на изследването учените са използвали светлинна и криоелектронна микроскопия. 

На този етап изследователите са наблюдавали поведението на бактерията, водени по-скоро от любопитство. По-доброто разбиране на използваните от нея техники в крайна сметка може да бъде използвано за спиране на причинителите на инфекции, справяне с цъфтежа на водорасли или доставяне на лекарства до клетките в тялото.

Изследването е публикувано в Science.