Всеизвестно е, че мозъкът ни - и по-конкретно мозъчните ни клетки - съхранява спомени. Екип от учени обаче откри, че клетките от други части на тялото също имат подобна функция, което открива нови пътища за разбиране на начина, по който паметта работи, и създава потенциал за подобряване на обучението и лечение на свързаните с нея заболявания, предава EurekAlert.

„Ученето и паметта обикновено се свързват само с мозъка и мозъчните клетки, но нашето изследване показва, че и други клетки в тялото могат да учат и да формират спомени“, обяснява Николай В. Кукушкин от Нюйоркския университет, водещ автор на изследването, което е публикувано в списание Nature Communications.

Целта на изследването е да се разбере по-добре дали немозъчните клетки помагат за паметта, като се използва отдавна установено неврологично свойство - ефектът на масовото разстояние, който показва, че сме склонни да запазваме информация по-добре, когато я изучаваме на определени интервали, а не в рамките на една интензивна сесия.

В изследването на Nature Communications учените възпроизвеждат ученето с течение на времето, като изследват в лаборатория два вида човешки клетки, които не са мозъчни (една от нервна тъкан и една от бъбречна), и ги излагат на различни модели на химически сигнали - точно както мозъчните са изложени на модели на невротрансмитери, когато научаваме нова информация. В отговор на това немозъчните клетки включват „ген на паметта“ - същия, който мозъчните активират, когато откриват модел в информацията и преструктурират връзките си, за да формират спомени.

За да наблюдават процеса на запомняне и учене, специалистите създават от тези немозъчни клетки светещ протеин, който показва кога генът на паметта е включен и кога не е.

Резултатите показват, че тези клетки могат да определят кога химическите импулси, които имитират изблици на невротрансмитер в мозъка, се повтарят, а не просто се удължават - точно както невроните в нашия мозък могат да регистрират кога учим с почивки, а не набиваме целия материал на едно място. По-конкретно, когато импулсите се подават на интервали от време, те включват „гена на паметта“ по-силно и за по-дълго време, отколкото когато същото лечение се прилага наведнъж.

„Това отразява ефекта на масовото пространство в действие“, казва Кукушкин, клиничен доцент по науките за живота в Нюйоркския университет за либерални изследвания и научен сътрудник в Центъра за неврологични науки на Нюйоркския университет. „Показва, че способността да се учим от пространствено повторение не е уникална за мозъчните клетки, а всъщност може да е фундаментално свойство на всички клетки.“

Изследователите добавят, че откритията не само предлагат нови начини за изучаване на паметта, но и сочат потенциални ползи, свързани със здравето.

„Това откритие отваря нови врати за разбиране на функционирането на паметта и може да доведе до по-добри начини за подобряване на ученето и лечение на проблеми с паметта“, отбелязва Кукушкин. „В същото време то предполага, че в бъдеще ще трябва да третираме тялото си по-скоро като мозък - например да разгледаме какво си спомня панкреасът ни за модела на предишните ни хранения, за да поддържаме здравословни нива на глюкоза в кръвта, или да разгледаме какво си спомня раковата клетка за модела на химиотерапията.“

Изследването е публикувано в Nature Communications.