Във времена, в които технологиите и постиженията на науката имат пълна власт над живота ни моралът на хората, които ги създават е изключително важен въпрос. Достатъчно е да погледнем ожесточените дебати предизвиквани от напредъка на науката – например за клонирането или за възможното създаване на „дизайнерски бебета”, с избрани от родителите характеристики.
Изследванията за това колко морални са учените са изключително рядко явление. Това прави още по-интересни и без това интригуващите резултати от едно актуално проучване по въпроса, публикувано в научното издание PLOS One. Проучването на американски учени от Университета Харвард и от Университета на Калифорния в Санта Барбара показва, че хората, които се занимават с наука като цяло имат по-силен морален компас.
В един от проведените експерименти група студенти са били помолени да дадат оценка за действията във фиктивна история за изнасилване. Съпоставянето на тези данни с персоналната информация за студентите показала интересни зависимости. Оказало се, че моралната оценка на участниците не зависи от техните религиозни вярвания и етнос. В същото време анкетираните студенти от научни специалности (т.нар. естествени науки) били много по-строги към действията на престъпника.
Същата зависимост е отчетена и при участниците декларирали по-висока вяра в науката, независимо от тяхната специалност. За да тестват валидността на тези резултати авторите на изследването са провели поредица от когнитивни експерименти с по-широк кръг от участници. Резултатите от тях недвусмислено сочат, че дори само мисленето за наука укрепва моралния компас на хората. По-конкретно, „облъчването” на участниците с научни понятия (като „хипотеза” и „теория”) във всички случаи водело до засилено морално поведение – желание за оказване на помощ и загриженост за другите хора.
Според авторите на проучването тези изненадващи резултати са плод на неосъзнатото асоцииране на науката с качества като рационалност, честност и безпристрастност. В резултат науката създава състояние на ума, в което хората мислят повече за общото благо на човечеството, смятат изследователите.
