Родителството променя живота и на мъжете, и на жените.

Около дузина по-стари изследвания показват, че майчинството променя структурата на мозъка на жената. Как обаче стоят нещата с бащинството?

Ново международно изследване идентифицира неврологичните промени, характерни за мъжете, които стават татковци за първи път.

Изследването е малко, но то показва, че невралните субстрати на родителството не са присъщи единствено за майките. Оказва се, че когато станат родители за първи път, мъжете също могат да бъдат засегнати (макар и по един значително по-малко изявен и еднороден начин).

Изследователите откриват, че след раждането на първото си дете бащите губят (средно) около 1-2 процента от критичния обем на мозъка си и по-специално – в т.нар. мрежа, наречена „режим по подразбиране“, която се асоциира с родителското приемане и сърдечност.

На пръв поглед загубата на критична маса може и да изглежда като нещо лошо. Това обаче може да представлява и своеобразно рафиниране на мозъка, което прави връзката с детето по-силна и ефективна.

Подобни кортикални загуби при майките например се свързват с по-добри неврални откликвания към детето и по-силна връзка дете-родител.

Предишни изследвания показват, че след раждането на първото дете настъпват фини неврологични промени в мозъка на мъжете. И малкото доказателства обаче, събрани по темата, са смесени или противоречиви.

Така например някои изследвания показват, че след раждането на детето сивото вещество на татковците се увеличава, докато други – че се намалява. Различните изследвания уличават и различни региони в мозъка. Някои пък правят разлика между мъже без деца, такива, които стават бащи за първи път и татковци с повече от едно дете.

Новото изследване, изглежда, е малко по-щателно от предишните. То се базира на данни, събрани с ядрено магнитен резонанс от 40 хетеросексуални мъже, които стават бащи за първи път. Едната половина от тях е от Испания, докато другата – от САЩ.

Бащите от Испания са сканирани преди техните партньорки да забременеят и впоследствие – няколко месеца след раждането.

Татковците от САЩ пък са сканирани по време на самата бременност (към средата и края) и след това отново 6 месеца след раждането.

Новото изследване включва и контролна група от 17 мъже без деца, живеещи в Испания.

След като събират всички необходими данни, двете лаборатории съпоставят обема, дебелината и структурните свойства на мозъците на мъжете и от трите групи.

За разлика от сходни изследвания, проведени върху майките, раждащи за първи път, при татковците в настоящето не се наблюдават промени в лимбичната субкортикална мрежа. Това не е изненадващо, тъй като тази част от мозъка се асоциира с хормоните на бременността.

Това, че бащите не износват своето поколение, не означава, че родителството не се отразява и на техните мозъци. Скорошни изследвания например показват, че мъжете могат също да страдат от следродилна депресия (макар че това рядко се разпознава като проблем).

Вероятно част от проблема се дължи на факта, че пластичността на мозъка при новите бащи не е чак толкова изявена, колкото при новите майки. За щастие обаче технологиите за заснемане на мозъка могат да помогнат на експертите да видят и най-фините неврологични промени.

В сегашното изследване при мъжете и от Испания, и от Калифорния, които стават бащи за първи път, не се наблюдават промени в техния субкортекс, който се асоциира с награди и мотивации.

Учените обаче наблюдават признаци за мозъчна пластичност в тяхното кортикално сиво вещество, което се свързва със социалното разбиране. Освен това изследователите откриват и видим спад във обема на визуалната система.

Нужно е да се проведат още изследвания върху този визуален мозъчен регион и ролята, която има при родителството. Откритията обаче подкрепят изследване от 2020 г., според което в сравнение с мъжете без деца татковците са по-добри във визуалните задачи за памет.

Изследването е публикувано в Cerebral Cortex.

Източник: Science Alert