От Али Джоунс

Професор Дидие Пласар е водещ учен в областта на театрознанието и кукления театър в университета „Пол Валери – Монпелие 3“ във Франция. През последните пет години той изследва богатата история на кукления театър в Европа и приносът му за развитието на обща европейска културна идентичност.

„Куклите помагат за изграждането на споделено културно съзнание в цяла Европа“, казва Пласар.

Каталог на кукления театър

Пласар ръководи шестгодишен проект, финансиран от ЕС и наречен PuppetPlays, който има за цел да събере и изследва пиеси за куклен и марионетен театър от цяла Западна Европа от XVII век до днес.

Като събира и анализира куклени представления, пътували из Европа през изминалите 500 години, като изгражда репертоар от пиеси и издирва и превежда текстове, Пласар се стреми да вдъхнови по-нататъшните изследвания и по-задълбоченото разбиране на това изкуство.

До приключването на проекта на Пласар през 2025 г. ще бъде съставен каталог на приблизително 1000 цитирани произведения от Австрия, Белгия, Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Франция и Швейцария, както и онлайн антология на 300 непубликувани или забравени пиеси.

В разрастващия се онлайн каталог може да се търси по език, държава, автор и тип анимация — например кукла ръкавица, кукла на конци, куклен театър на сенките или обектен театър. 

Универсална притегателна сила

Куклите, с визуалната си сила и способност да предават емоции по начин, докосващ широк кръг аудитории, имат трайна притегателна сила. 

Кукленият театър е една от най-древните форми на театър и отдавна се използва за представяне на важни и сложни теми чрез популярно забавление.

Според Пласар част от привлекателността му се дължи на достъпността на начина на изразяване.

„С кукления театър хората се отпускат и не се страхуват, че няма да го разберат. Пиесите могат да се играят без думи, само чрез образ и движение. Поради това кукленият театър лесно преминава границите между държавите“, твърди той.

Характерна особеност на кукления театър в Западна Европа е неговият пътуващ характер.

„През XVIII и XIX век пътуващите куклени театри са единствената форма на театър за хората, живеещи извън големите градове, и единственият достъпен вариант за мнозина“, казва Пласар.

Европейското наследство

В кукления театър се използват сюжети от театъра, изпълняват се пиеси на Шекспир, историите за Дон Кихот, Фауст и много други, включително комедии и драми, писани от самите кукловоди.

„Тези представления обикалят целия континент, достигат до хора от всички класи и възрасти и допринасят за създаването на европейската идентичност“, казва Пласар.

Той цитира примера на Анджело Куколи, известен кукловод от Болоня, който в началото на ХХ век изнася ежедневни представления на Piazza Grande в града. Работейки с обикновени кукли ръкавици, той представя най-разнообразни пиеси, включително трагедии от Софокъл, но не като пародия, а като драма.

Един от най-известните документирани куклени театри, вписан като нематериалното културно наследство от ЮНЕСКО през 2001 година, е сицилианският куклен театър Opera dei Pupi. Той възниква в Сицилия в началото на XIX век и се радва на голям успех сред работническата класа на острова.

Сложните марионетки на Opera dei Pupi понякога са с височина над един метър. Ежедневните представления в селата из острова се превръщат в централна част от сицилианската народна култура, разказвайки истории, основани на средновековната рицарска литература и други източници, като пиесите на Шекспир, житиета на светци и разкази за известни разбойници.

От миналото към настоящето

Част от визията на Пласар е да събере заедно съвременни кукловоди, работещи в Европа. Една от тях е Марта Кускуна, италианска театрална актриса с множество награди, която използва силата на кукления театър, за да привлича вниманието към теми със социален и политически заряд.

В нейната продукция Красиво е да живееш свободен се разказва историята на Ондина Петеани, активна участничка в Съпротивата през Втората световна война, която е от родния град на Кускуна, Монфалконе. Работата на Кускуна сега също е част от цифровия каталог на проекта PuppetPlays.

Кускуна създава кукла за Петеани, която я придружава на сцената в едноличното ѝ представление. Това ѝ дава възможност да разкаже историята за страданията на Петеани в Аушвиц по по-директен начин, отколкото с актьори.

„Мисля, че куклите ми помагат да премина отвъд думите“, казва Кускуна. „Затруднявах се как да представя на сцената тази част от живота ѝ, но открих, че с куклата можеш да правиш всичко, което пожелаеш — да създаваш символи, които са мощни, защото няма ограничения.“

Подобно на Пласар, Кускуна също отбелязва, че куклите не представляват заплаха за зрителите дори ако темата е трудна.

„Те са просто кукли. Не могат да навредят на никого. Можете да засягате трудни теми по индиректен начин“, казва Кускуна, която използва личната си колекция от кукли, за да изследва теми като феминизъм, политика и несправедливост.

За Кускуна възможността, създадена благодарение на финансиране от Съюза, да се срещне с кукловоди от други държави и да се запознае с тяхната работа, разкрива нови вълнуващи възможности за сътрудничество. 

Непрекъсната еволюция

Кукленият театър има богата традиция в Европа и приносът му към културата продължава да се развива.

Днес това се вижда и в киното, където кукловодите допринасят за раждането и развитието на анимационни филми. Те например са част от екипите, които вдъхват живот на въображаеми същества чрез технологиите за улавяне на движения, като например Голъм от Властелинът на пръстените.

Кукловодите преминават от малките сцени към мащабни театрални успехи, а иновативният куклен театър завладява публиката в спектакли като Цар Лъв и Боен кон.

„Бидейки едновременно обект и образ на живо същество, куклите и марионетките са източник на вдъхновение за много визуални артисти“, казва Пласар.

Изследванията в тази статия са финансирани от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.

Повече информация:

​Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.