Театралната сцена – трибуна за преодоляване на дистанцията с изменението на климата

• От миналото до днес, театърът е мощно твоческо средство за предаване на вярвания, емоции, социални теми и забавление. 
• Начинът, по който публиката се свързва с театралното творчество като медийна проява на идеи, се базира на силна емоционална връзка. 
• Литературни анализи по темата за значението на сценичното изкуство сочат, че то помага за изграждане на социални компетентности, толерантност, емпатия и интерперсонални комуникационни качества. 
• В последно време съвременните представления се утвърждават и като ангажираща емоционално платформа за предаване на научни данни, като все повече театрални проекти насочват вниманието на публиката към климатичните промени.

От хилядолетия театърът е едно от най-въздействащите средства за културно изразяване извън ежедневното (Театър Нокс, 2023). Първоначално се е използвал като форма за разказване на истории за божества, вярвания и земни тревоги. От религиозните представления в Древна Гърция до Ренесанса в Европа, когато драматурзи като Шекспир поставят под въпрос социалното и нравственото, театърът се превръща в задължителна част от творчеството на човека. Не можем да си представим днешния свят без сцената и живото представление с различни модернистични, експериментални и дигитални елементи, които забавляват, но и провокират публиката. 

В последно време театърът се утвърждава и като водеща платформа за комуникиране на научни данни и все повече театрални проекти насочват вниманието на зрителя към климатичните промени. Много проекти, свързани с театралното изкуство, помагат за осъществяване на тази цел, като използват методи съвсем различни от театъра по времето на Аристотел (May, 2023). 

Учени, актьори и пърформанс артисти предават данни от науката на разбираем език

Все повече учени се интересуват от проблема за това как да предадат данни от изследванията си на ясен език, който би ангажирал публиката. Едно от решенията се корени в пресечната точка на наука и театър.

Още през 2018 г. немската научна общност започва работа с артисти в две направления: „Мери Пейдж Марлоу” и „Паралелният свят”, за да дискутира научни проблеми в сфери като невропсихология и физика (Kolch, 2020). Друга релевантна постановка е преработка на „Галилео Галилей” на германския поет Брехт, която създава диалог за загубената връзка между наука и общество и пасивността у публиката, което е видим проблем и в областта на климатичните промени.

Тъй като театралното изкуство може да подпомогне предаването на социални умения и емпатия (Lewandowska & Węziak-Białowolska, 2022), то се превръща в нужно средство за активиране на социалното съзнание. Защото, както казва драматургът Робърт Холман, „Сцената е вик.”

Театърът се превръща в мост между хората и климатичните промени?

Климатичните промени като резултат от човешката дейност стават все по-водеща обществена тема, защото зачестяват екстремните природните явления (суши, урагани, наводнения), които се превръщат в бедствия с тежки финансови последици, здравословни проблеми, миграции, загуба на екосистеми и човешки животи. 

Всичко това превръща промените в удобен инструмент за манипулация използван от водещи бизнеси, политически сили и медии; те остават скрити от погледа и така човек лесно се дистанцира от случващото се, вижда го като далечно, някъде другаде, засягащо някой друг. Междувременно, последствията от климатичните промени са видими всеки ден около нас. 

Театърът скъсява емоционалната дистанция и ни доближава когнитивно до проблема.

Изследванията върху cli-fi (climate fiction – климатична фантастика) и театъра като метод за комуникиране на данни от проучванията за климата все още набират сила. Тук трябва да отбележим, че терминът cli-fi обхваща различни художествени произведения с климатична насоченост, включително литературни творби, постановки и други творчески изяви. Науката все пак работи усилено и разполага с някои изводи (Balestrini, 2019).

• Театърът достига до всякакви слоеве на обществото и не прави разлика между образование, пол и възраст. В тъмнината на салона всички са равни със статут на зрител. 

• Човешките възприятия са пречупени през социални и културни преживявания. За това театърът, който също използва широки символи и артистични средства, лесно отваря диалог по която и да е тема – климат включително. 

• Когато се чувстваме безразлични към заобикалящата ни динамика театърът може да ни помогне да се свържем емоционално с реалността. Ключова характеристика на театралното изкуство е разказването на истории, чрез които научните открития се предават в увлекателни наративи, които предизвикват емпатия, осъзнатост, а понякога и силна вътрешна трансформация.

• Заради информираността и емоционалната ангажираност, които предизвиква, театърът се оказва важен стимул за първа крачка към промяна и води до реални действия. 

Театърът и науката ръка за ръка (без драма)

Театърът все повече се утвърждава като ефективна платформа за научна комуникация. Способността на театъра да превежда сложни научни послания, различни от традиционната научна комуникация, която понякога може да бъде прекалено техническа или абстрактна за широката публика, създава подход ориентиран към човека. 

Връзката между учени, артисти и публика достига нова дълбочина благодарение на спомените за емоции, които остават в нас. Както споделят учени, артистите са едни от най-добрите комуникатори на данни (Kirsch, 2022). Те превръщат публиката от пасивен зрител в активно изживяващ емоции човек, който се доближава до проблемите на околната среда и последиците от променящото се време и изчезващите екосистеми.

Театралните артисти предават богати стимули и предлагат нови форми на изживявания, които остават емоционална следа (Levy, 2005). Представете си напечатани данни в книги, статии и форуми – как биха изглеждали от сцената на живото представление предложени от актьори чрез звук, светлина и танц? Тъмнината на салона допълнително създава среда на спокойствие, в която човешката перцепция (слух, зрение, допир) допълнително се усилва. 

Ето какво споделят самите артисти, които се занимават с климатичен театър, в  организации като the Arctic Cycle, Inside the Greenhouse and Shine и Citizens Climate Radio, (Reeves, 2019):

• Театърът е на живо: Ти преживяваш всички промени във времето, бедствия, социални последици тук и сега, на метри пред теб.
• Театърът е отворен към интерпретации: Публиката не е насилена да мисли по определен начин, да се тревожи за света, да се чувства виновна, което често създава обратния ефект на защитни механизми на реактивно съпротивление (или когато правим напук на това, което ни е казано да направим). В театъра човек сам изгражда свои интерпретации. 
• Театърът води до трансформации: Всеки след театрален спектакъл излиза от салона по различен начин, с други емоции и перспективи, които водят до вътрешни промени, а оттам и външни действия.

Кои са някои от най-популярните методи и подходи на климатичния театър

Когато театърът се използва за комуникиране на научни данни относно климата, актьорите са изправени пред предизвикателната задача да придадат значение на нещо, което често се приема за абстрактно.

Драматургът Шантал Билодо нарича климатичната криза – криза на въображението,

защото човек трудно успява да възприеме нещо толкова значимо. Тя изследва как театралните артисти използват своето въображение, за да свържат публиката с проблема. Чрез насърчаване на въображението, театърът може да играе ключова роля в оформянето на обществените дискурси за климатичните въпроси.

Нестандартни локации

Театър за борба с климатичните промени или Climate Change Theatre Action (CCTA), например, е кампания за създаване на петминутни пиеси, фокусирани върху климатичните промени и изнесени на нетрадиционни места, като паркове, изоставени халета, природни забележителности и училища. Темите подчертават надеждата, а не отчаянието, и представят примерни герои в областта на климата. 

Лични истории

Други се фокусират и върху нуждата от холистичен подход към темата за равенството, тъй като често промените в климата и бедствията по света оказват най-пагубно влияние върху уязвими и маргинализирани групи, включително хора в неравностойно положение и представители на различни етноси (Afolabi, 2023). Представленията използват лични истории, за да се свържат емоционално със зрителите, за да насърчат по-дълбоко разбиране.

На преден план излиза и нуждата да се даде гласност чрез театъра на необлагодетелстваните групи в обществото и пострадалите от различни природни бедствия, като климатични бежанци и коренно население (Pickard & Fu, 2023). Сцената предлага видимост на всяка група от обществото, а артистите доближават гледащите до всякакви раси и различни представители на света. 

Комбинацията на традиционен театър със спешни послания за климата цели да образова публиката и да ангажира относно биоразнообразието. Например, пиесата Extinct от Април Де Анхелис (April De Angelis) се фокусира върху емоционалните въздействия на изчезването на видовете и екологичното неравенство. 

Нови думи

Показателно, че театърът все повече се налага като комуникационен метод, е и появата на нови термини в индустрията като greenturgy (зелена драматургия) и eco-dramaturgy (еко драматургия). Новите думи се опитват да обяснят връзката между постановката, сцената, публиката, реалния свят и природата (Derr, 2018). Възприемането на такива термини в общественото съзнание е от изключително значение, тъй като те въвеждат понятия, които поставят под въпрос как самите герои оставят отпечатък в постановката и служат за пример в реалния живот.

Декори

Друг метод, който климатичният театър използва, за да предаде посланията си се крие в спецификата на материалите и декорите, които освен че отговарят на екологични стандарти (Durham, 2020), кореспондират и с идеята зад представлението. Минимализмът в сценографията, светлините и съоръженията е често срещан. Например: финландският артист Перну разчита на минимализъм и ефективност в използването на материали, насочвайки се към форми от дърво, за да представи връзката на човек с природа.

Климатичният театър намира подходяща почва и в България

RE-IMAGINE от Arte Urbana е един от интересните проекти, които имат амбицията да насочат погледа на обществото към екологична промяна, а именно чрез насърчаването на повече участници в изпълнителните изкуства да създават диалог по темата.

Куклената пиеса „Прахоляшка в Черното кралство“ е съвместен проект разработен между „Грийнпийс“ – България и актьори, ангажирани с темата климатични промени. Главният герой е Принцеса Прахоляшка, която живее в омагьосано кралство, в което всичко е черно и прашно. Тя трябва да развали лошата магия, за да върне светлината и чистотата в кралството. 

Интерактивната постановката „лЕКО ЗАКЪСНЕЛИ?” е пример за формата „театрална игра”. В този вид театър актьорите имат нужда от съдействието на публиката. В случая участващите карат специални колела, с което допринасят за генериране на електроенергията, необходима за самия спектакъла.

Пърформанс изкуствата в България стават популярни и в образователната система (с множество театри на социална тематика за деца) и бизнес средите (с цел намаляване на вредните емисии). Например, в началните класове все повече училища работят с артисти, които организират така наречния социален театър, а именно постановки на социални и екологични теми. 

Независимо от възраст и социално положение, театърът ни събира като публика и ни ангажира по една тема, която засяга всички нас. И така от пасивни наблюдатели ставаме главни действащи лица в спасението на света.

Автор: Елица Станева-Бритън / Климатека

Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, с бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. В момента е докторант към Института за изследване на населението и човека към БАН, изследва темата за психологията, творчеството и изкуствения интелект. Научните ѝ интереси са свързани с ефекта на изменението на климата върху поведението на хората и концепцията за климатична справедливост.

В статията са използвани материали от:

1. Afolabi (2023). COP28: Climate change theatre and performances reveal new narratives about how we need to live. Достъпно на https://theconversation.com/cop28-climate-change-theatre-and-performances-reveal-new-narratives-about-how-we-need-to-live-219366 
2. Balestrini (2019). Anthropogenic Climate Change Condensed: Creating Community in Very Short Plays. Journal of the Short Story in English.
3. Can Theatres Save the World from the Climate Crisis? European Theatre Convention. Достъпно на https://www.europeantheatre.eu/publication/can-theatres-save-the-world-from-the-climate-crisis 
4. Derr (2018). Addressing Environmental Topics in Theatre by Using Greenturgy. HowlRound Theatre Commons.
5. Durham (2020). Green Theatre: A Reference Guide. American Theatre. 
6. Kirsch (2022). Under New Direction: Using Theatre to Combat the Climate Crisis.
7. Koch, R. (2020). Theater meets Science.
8. Levy, J. (2005). Reflections on How the Theatre Teaches. Journal of Aesthetic Education, 39(4), 20–30. http://www.jstor.org/stable/3527389 
9. Lewandowska, K., & Węziak-Białowolska, D. (2022). The impact of theatre on social competencies: a meta-analytic evaluation. Arts & Health, 15(3), 306–337. https://doi.org/10.1080/17533015.2022.2130947 
10. May (2022). Climate Theatre. The Cambridge Companion to Literature and Climate.
11. Pickard & Fu (2020). A Climate of Change. American Theatre. 
12. Reeves (2019). Climate Change Theatre is LIT: A Study on the Performing Arts and Climate Change Engagement.