Ако искате да намалите риска от развиване на рак на дебелото черво, стандартният медицински съвет е – яжте по-малко червено месо. Начинът обаче, по който тази храна кара клетките да мутират, дълго време бе обвит в мистерия. Освен това не всички експерти са убедени, че съществува силна връзка между двете.
Ново научно изследване обаче, публикувано в Cancer Discovery, идентифицира специфични модели на увреждане на ДНК, активирани от диети, богати на червено месо. Това допълнително подкрепя твърдението, че тази храна е канцерогенна и същевременно – дава надежда, че можем да откриваме този тип рак значително по-рано и дори да създадем нови видове личения.
Според предишни проучвания връзката между червеното месо и рака на дебелото черво е предимно епидемиологична – т.е. учените са изследвали хранителните навици на хората, развили това състояние, и са открили, че двете неща са свързани.
По отношение на биологичната страна обаче нещата не са чак толкова ясни, а през 2019-та екип от учени се прочу с твърдението си, че са уверени в сравнително „ниска“ степен, че намаляването на консумацията на червено месо ще намали смъртните случаи от рак.
„Когато казваме, че червеното месо е канцерогенно и че то оказва влияние върху появата на ракови заболявания, трябва да съществува достоверен начин, по който това се случва“, казва онколога Мариос Гианакис от раковия институт „Дейна-Фарбър“.
В края на краищата преди доста време учените откриха кои химикали в цигарения дим причиняват рак и как определени дължини на ултравиолетовата светлина могат да проникнат в кожата и да задействат мутации в гените, контролиращи начина, по който клетките растат и се делят.
За да запълни тази празнина по отношение на нашите знания, Гианакис и неговите колеги секвенират ДНК данни от 900 пациенти с рак на дебелото черво, които са подбрани от много по-голяма група от 280 000 здравни работници, участващи в многогодишни проучвания (включващи проучвания и на начина на живот).
Плюсът на този подход е, че хората, документиращи своите хранителни навици, не са се опитвали да си спомнят какво са се хранили, преди да се разболеят, просто защото те не биха могли да знаят каква ще е бъдещата им ракова диагноза.
Анализът открива ясна мутационна сигнатура – модел, който досега не е бил идентифициран, но който е показателен за определен тип увреждане на ДНК-то, наречен алкилация.
Не е задължително всички клетки, съдържащи тези мутации, да станат канцерогенни. Освен това тези сигнатури са открити и в проби на пациенти със здрави дебели черва.
Сигнатурата на мутацията е асоциирана конкретно с приема на червено месо – и обработено, и необработено (преди диагностицирането на рака), но не и на консумацията на пилешко, риба или вследствие от други изследвани фактори от начина на живот.
„При червеното месо съществуват химикали, които могат да предизвикат алкилация“, обяснява Гианакис.
Конкретните смеси са азотни и са създадени от хем, който се среща в изобилие в червеното месо. Не трябва да пропускаме и нитратите, характерни за обработеното месо.
Мутациите се асоциират най-вече с дисталното дебело черво – най-долната част на червата, която води към аналния канал. Спред предишни проучвания това е мястото, където ракът на дебелото черво, предизвикан от червеното месо, се развива най-често.
Нещо повече – сред гените, засегнати най-силно от алкилационните модели, са и онези, които минали изследвания открояват като най-честите причинители на рака на дебелото черво (когато мутират, разбира се).
В края на краищата пациентите, чийто тумори са се отличавали с най-високи нива на алкилационни щети, са били изложени на 47 процента по-висок риск от смърт, свързан с рак на дебелото черво, в сравнение с онези, при които щетите са били по-ниски.
И все пак Гианакис не смята, че хората не трябва да изключат червеното месо изцяло от своя режим на хранене. „Ключът е умерена и балансирана диета“, казва той. Пък и по-високите нива на туморна алкилация са били наблюдавани само при хора, които средно са консумирали над 150 г червено месо на ден.
Източник: Medical Xpress
