Исак учил известно време в местното училище, където не блеснал с нищо. Очевидно обаче молбите му за не-добруване на втория съпруг на майката били чути на най-високо ниво, защото викария починал само осем години след сватбата. Междувременно Хана успяла да роди още един син и две дъщери, които прибрала със себе си в къщата в Уулсторп. Всичко това спасило Исак от греха да изпълни заканата си (прилежно отбелязана в дневника му) да запали къщата на новото семейство на майка си заедно с обитателите вътре. Изобщо дневникът на малкия бъдещ гений е много информативно за изследователите му четиво. Там той надлежно рапортува за всички свои грехове, които включват дърпане косите на сестрите си, капризничене за храна и обиждане на прислужник – очевидно всичките сериозни провинения по тогавашните мерки.

Надеждите на Хана сина ѝ да наследи баща си като фермер не се увенчали с никакъв успех. Момчето си растяло затворено и обичало да майстори различни неща, от които нямало нито видима полза, нито проспект за финансова изгода. За да получи образование в доброто районно училище в близкия град Грентъм, Исак бил изпратен на квартира при аптекаря на града. Именно там развил огромен интерес към малките шишенца и прахчета в аптеката, успял да направи подарък вятърна мелничка, задвижвана от тичащ плъх за дъщерята на аптекаря (за която дори бил сгоден) и да раздаде малко юмручно право на няколко надутляци в училище, които се присмивали на произхода и умствените му възможности. Дали амбициран от дъщерята и надутковците или просто защото пораснал – Исак успял да впечатли академично в последната година на обучението си. Имал нестандартно мислене, което при насочване върху специфичен въпрос, усамотяване и концентрация винаги довеждало до решение. Поради проблема с поведението му обаче бил изключен от училището.

Мелничката с плъха е изглеждала приблизително така:

Хана прибрала сина си без драми, защото било време той да се научи да продава животни на пазара и да поеме постепенно ръководството на имението. Исак се провалил шумно и в това занимание. Сигурна съм, че от този период в него се зародили и първите формулировки на законите на Нютън такива, каквито света ги знае и днес.

Младежът обичал да се мотае, да си пише по стените и да си гледа неговите си работи. Писането по стените му било навик, който останал с годините и всички били свикнали с него. Има и до днес из къщата негови писания, например тези:





Майка му обаче все го карала да ходи по стопанските работи, което го довело неминуемо до извода, че: „Всяко тяло (Исак) запазва състоянието си на покой (мисли си някакви неща) или на равномерно праволинейно движение (върши си неговата си работа), докато някакво външно въздействие (майка му) не го изведе от това състояние.“ Всички кават, че първия закон на Нютон бил формулиран благодарение откритията на Галилей, но аз настоявам да се отдаде дължимото и на майка му Хана. Доказателство за участието ѝ прозира и във втория закон на Нютон, който поради пълна липса на фермерски ентусиазъм бивал активно подканян на принципа: „Сила (майка), действаща на системата (Исак) отвън (чрез скандали), води до ускорение на системата (Исак все пак се затътрял към пазара).“ Проблем се пораждал, когато Исак забравял за какво е отишъл там – върнал се няколко пъти не просто без да е продал животните, ами понякога и без самите животни – забравял ги на пазара или ги губел по пътя. Книгите мълчат за случващото се след това в къщата от уважение към един от любимите гении на Англия, но резултата при прибиране без пари и без животни е ясен, като се има пред вид епохата и съпътстващите я възпитателни методи. И тук се наложил от само себе си третия закон на Нютон: „Всяко действие (извършена глупост) има равно по големина (зависи каква е паричната загуба) и обратно по посока противодействие (майка ти ти тегли един заслужен здрав бой право-пропорционален на тази загуба).“

Учителят Строукс от Грентъм и братът на Хана (който бил завършил Кембридж) се обединили и се опитали да я убедят да изпрати Исак да учи висше. Хана размисляла известно време, между домакинските си дейности като кисненето на кухненските месали в прясна урина за избелване и подновяването на надписа-заклинание на стената до входната врата на къщата против вещици. Ясно ѝ било, че от Исак фермер няма да стане, изтървал бил и аптекарството поради раздялата с аптекарската щерка, а Хана нямала доверие в способностите му, защото не виждала как ще изкарва пари от тях. Един път Исак гледал в слънцето толкова дълго,че ослепял за три дни, кой би платил за правене на такова нещо? Все пак решила да го пусне да учи в Кембридж, защото учителя и брат ѝ обещали да го финансират частично. Останалата част от парите за таксите Исак започнал да изкарва, прислугвайки на богатите студенти в университета. Все било нещо, въздъхнала Хана и махнала с ръка, защото имала малко имение и още три деца, за които да мисли.