Страхът има многобройни отражения, включително върху мозъка. Според Американската асоциация за безпокойството и депресията около 20 на сто от американците страдат от някакво психично заболяване. Около 40 милиона американци са засегнати от страхови състояния. Дори ако паническото разстройство е сравнително често срещано страдание, има много хора, които не знаят какво въздействие може да упражни страхът върху мозъка. Страхът е начинът, по който мозъкът сигнализира за опасност, смята психиатърът д-р Алекс Анастазиу. Но как изобщо възниква чувството за страх? Когато мозъкът мисли, че сме застрашени, се освобождават хормони като адреналин и кортизол. И двата хормона се грижат за бърза реакция и възприемане на ситуацията. Когато страхът премине, те отново се връщат към нормалните си нива. Страхът се отразява върху мозъка по следните начини:
1. Страхът засяга краткосрочната памет.
Повече или по-малко е нормално да се чувствате смутени и объркани, когато изпитвате тревожност, защото повишените нива на кортизола причиняват свиване на хипокампа, който е един от главните центрове на паметта в мозъка. Постоянният, хроничен страх води до разсеяност и лесно забравяне.
2. Страхът ни прави по-импулсивни.
Под въздействието на страха хората по-бързо вземат решения. Това се дължи на факта, че кортизолът влияе върху префронтална мозъчна кора. Но в подобна ситуация човек реагира импулсивно, става раздразнителен и може да направи погрешен избор. Затова никога не бива да вземате важни решения, когато сте стресирани или уплашени.
3. Страхът благоприятства депресиите.
Страхът и депресията обикновено вървят ръка за ръка. Нерядко паническото разстройство отключва депресия. Който често изпада в тревожни състояния, би трябвало да потърси професионална помощ, преди проблемът му да се задълбочи.
4. Възможно е страхът да е свързан с възпитанието.
Има много фактори, които отключват състояния на страх. Едно изследване, публикувано в списание „Чайлд дивелопмънт“, показва, че моделът на възпитание може да изиграе важна роля за възникването на панически разстройства в по-късна възраст. Доказано е, наказваните и критикувани деца са по-неспокойни, често лъжат и се страхуват от родителите си. А всяко мъчително или стресиращо събитие, преживяно в детството, оставя дълбоки емоционални травми в подсъзнанието, които определят до голяма степен поведението ни като възрастни.
5. Страхът може да причини безсъние.
Няма нищо по-лошо от това да се събудиш посред нощ с разтуптяно сърце, обзет от чувство за безпричинен страх. След това дълго не можеш да заспиш, преследван от тревожни мисли. Страхът причинява безсъние, като активира симпатиковия дял на вегетативната нервна система, което обикновено се наблюдава при реакция на борба и бягство. Това води до промяна на сърдечния ритъм, което на свой ред се отразява върху качеството и продължителността на съня.
Цветелина Велчева
