Ако оставите пластмасата в океана, или я погребете под земята, тя ще стои там стотици или хиляди години – обяснява един членовете на екипа, Джибин Гуан, специалист по синтетична полимерна химия от Калифорнийския университет в Ървайн.

Без специална обработка поблиетиленът просто ще се запази в сегашното си състояние заради невероятно стабилните единични атомни връзки, на които дължи структурата си. Нагряването разрушава тези връзки, но не по начин, от който може да има полза.

За да се справи с ниската енергийна ефективност и липсата на контрол на производството, Гуан и екипът му обединяват усилията си с изследователи от Шанхайския институт по органична химия, за да изработят техника за рециклиране на пластмаса, която изисква много по-малко топлина.

Процесът използва химически катализатори, които обикновено се използват за производството на полимери и ги използва за разрушаването им. Първият отделя водородните атоми от въглеродните, което кара въглеродните атоми да формират връзки един с друг. Тези току-що свързани въглеродни атоми образуват двойни, а не единични връзки, които по-лесно могат да бъдат разрушени от втория катализатор. Отделените водородни атоми се връщат отново в сместа и процесът се повтаря няколко пъти.

Това късане, разбъркване и пренареждане позволява на учените внимателно и постепенно да променят структурата на полиетилена или до дизелово гориво, или до восък, който може да се използва за промишлени цели.

Тъй като процесът изисква нагряване до около 175 градуса по Целзий, вместо 400-те, които са нужни за разграждане на пластмасата, той използва по-малко енергия от други подобни техники. Но недостатъците са, че процесът е бавен – отнема около четири дни – и катализаторите са скъпи.

Гуан и екипът му сега работят върху това как да направят техниката още по-ефективна, тъй че се надяваме да започнем да изравяме всичкия погребан боклук и най-накрая да се възползваме от него.

Ако не, единствената ни надежда са малките твари, които ядат пластмаса.

Изследването е публикувано в научното издание Science Advances.

Източник: Science Alert