От Гарет Уилмър

През юни 2016 г. германският национален отбор по футбол се подготвя за двубоя със Словакия в европейското първенство. Докато сърцата на хиляди фенове туптят от вълнение в решаващия мач в страната домакин Франция, група учени в Германия ги наблюдават с интерес. 

С каква цел? Да изследват връзката между краткосрочния остър психически стрес и въздействията върху организма, включително сърдечните инфаркти и мозъчните инсулти. Свързаните с подобни спешни медицински ситуации сърдечносъдови заболявания са водещата причина за смъртните случаи в световен мащаб, които отнемат живота на 18 милиона души годишно. 

Рискови фактори 

Въпреки напредъка в лечението на рисковите фактори, като диабета и затлъстяването, малко знаем за свързаните със стреса причинители на заболявания според професор Хендрик Загер, кардиолог в Техническия университет в Мюнхен, Германия.

„Тази спешна необходимост от действия ме мотивира да проуча приноса на нетрадиционните рискови фактори, като психическия стрес например“, казва Загер.

Той ръководи изследователски проект, получил финансиране от ЕС, за да проучи как острият психически стрес причинява тежки коронарни смущения. Наречен STRATO, проектът приключи през януари 2024 г. след шест години работа.

Мачът Германия — Словакия се играе година и половина преди началото на проекта STRATO през февруари 2018 г. Германците побеждават с 3:0.

Групата учени, в това число Загер, уреждат вземането на кръвни проби от 35 здрави фенове преди двубоя и непосредствено след него. Експериментът е част от събирането на информация за проекта STRATO, по който се анализират резултатите. 

Когато екипът изследва кръвните проби, те показват бързо изчерпване на белите кръвни телца, известни като левкоцити. 

Плаката атакува

При по-задълбоченото изследване учените откриват, че същият ефект настъпва при мишки, когато в тях се предизвика психически стрес чрез ограничаване на движението им. С помощта на методи за проследяване на клетъчно ниво екипът установява, че изгубените левкоцити се приемат от тъканите, включително сърцето.

Това може да причини спукване на мастните отлагания в артериите, наричани плака, което евентуално да доведе до сърдечен удар или други коронарни смущения. Факторите, допринасящи за образуването на плаки, включват хранителен режим с високо съдържание на холестерол, пушене, затлъстяване и диабет.

„При подложените на стрес мишки плаките се пукат два пъти по-често в сравнение с неподложените“, казва Загер. „Вече разполагаме с основен биологически механизъм, обясняващ как острият стрес предизвиква сърдечносъдови инциденти.“

Той счита, че преразпределението на левкоцитите към сърцето, дробовете и кожата може да се е развило в предшествениците на човека, за да се повишат шансовете за оцеляване при заплаха чрез осигуряване на повече кислород на органите или чрез подготовка на увредените тъкани за регенериране.

В проекта STRATO се проучват и мерки за намаляване на свързани със стреса последици. 

Екипът открива, че това може да се постигне чрез предварителното третиране на мишките с определени противовъзпалителни антитела, което блокира молекулите, подпомагащи движението на левкоцитите.

Влияния от ранна възраст

На другата страна на везните са по-дългосрочните връзки между стреса в ранна възраст (ELS) и заболяванията в по-късен етап от живота. 

Друг проект, финансиран от ЕС, се опитва да разплете тези причинно-следствени връзки. Наречен EarlyCause, той продължава четири години и половина и трябва да приключи на 30 юни 2024 г.

Изследователите в проекта EarlyCause се концентрират върху три свързани с ELS психически и физически състояния: депресия, коронарна болест на сърцето и диабет.

Случаите на стрес включват депресия по време на бременност, малтретиране на деца, загуба на родител и социално-икономически лишения. Според изследване от 2022 г. повече от половината деца може да преживеят някаква форма на стрес в ранна възраст.

Ръководител на проекта EarlyCause е професор Карим Лекадир, който изследва изкуствения интелект в медицината в университет в Барселона, Испания.

Той казва, че знанията за начина, по който стресът води до заболявания в по-късен етап от живота, са ограничени отчасти заради трудното установяване на връзките с болести, които може да се появят десетилетия по-късно.

„Изводът, че претърпените отрицателни психологически въздействия през детството може да доведат до сърдечносъдова болест 50 години по-късно, не се основава само на интуиция“, казва Лекадир. „А това не се изследва по обичайните методи.“

Изненадваща констатация

Изследователите по проекта извършват експерименти върху мишки, плъхове и клетки, анализират съществуващи данни за хора и прилагат техники за машинно обучение. 

По този начин разкриват потенциални биологични пътища, които свързват стреса в ранна възраст с болести на по-късен етап. Тези пътища включват влошена реакция на кръвната захар, изменения в метаболизма и възпаление на тъканите, както и промени в състава на чревните бактерии.

Една от констатациите е, че претърпелите стрес в ранна детска възраст е по-вероятно да развият няколко заболявания вместо само едно. 

„Това е изненадващо, защото ако се ръководим от интуицията, по-лесно изглежда да има само едно заболяване“, казва Лекадир. „Това също така подсказва, че стресът в ранна възраст има силно и дългосрочно психическо и физическо въздействие.“

Тази констатация налага спешно да се прослевят ефектите от стреса в ранна възраст. Екипът създава модели за машинно обучение, с чиято помощ извършват проследяването на изложените на риск хора.

„Тези модели са обещаващи“, твърди Лекадир. „Те показаха, че след като включите всички данни, можете да извършите профилиране на рисковете. Трябва да обърнем повече внимание на превенцията чрез скрининг, чрез който да установяваме кои хора са изложени на риск и да ги наблюдаваме.“

Възникването на няколко заболявания при хора, които са претърпели стрес в ранна възраст, води до предположението за тесни връзки между причините. Според Лекадир това може да помогне за проследяването на повече от едно заболявания в даден момент. 

„В известен смисъл това е добра новина, защото потенциално може да се атакува един механизъм вместо заболяванията поотделно“, казва той.

Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС, включително, в случая със STRATO, чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.

Повече информация

Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.